За детските спомени, съвременните деца и предубежденията разговаряме с режисьора на „Болен здрав носи“. Спектакълът по Ран Босилек има премиера на 6 ноември от 18:00 ч. в Куклен театър Сливен.
— Какво Ви връща към „Болен здрав носи“, поставяли сте пиесата и друг път?
— Имам сантимент към тази приказка. Тя ме свързва с един много детски, уютен спомен — как баба и дядо разказват край печката през зимната ваканция. Предполагам, че хората от моето поколение, а и от поколенията след него, носят подобно усещане. Това е история, през която са преминали и днешните баби и дядовци. Когато я гледат с внуците си, ще имат какво да споделят помежду си.
— Как превръщате този спомен в театър за днешните деца?
— Битовите приказки са предизвикателство за сцената. Театърът трудно понася битовостта сама по себе си. Затова сме заложили на шаржа, на карикатурата на образите, на актьорската игра и коментара. Излиза хуморът на българина, който с насмешка осмива човешки слабости — глупостта, лакомията, кражбата. Лисицата и Вълкът са носители на човешки черти, които винаги са присъствали в живота ни. Търсим ги през играта, смешната ситуация, закачката.
— През постановките Ви са преминали различни поколения зрители. Какво остава общо между децата преди и сега?
— Децата в някакъв смисъл винаги си остават деца. Струва ми се, че нашите поколения бяха по-наивни, а сегашните деца са ограбени откъм детство. Това е предизвикателство и за нас. През вярата, наивността, смеха и играта можем да им дадем разведряване, усещане за детство, а и възможност да разпознаят тези човешки типове.
Децата са съпричастни към онеправдания. Когато ги поведеш към доброто и справедливостта, това чувство се отключва у тях. Те могат да съчувстват.
— Именно онеправдан ли е Вълкът във Вашия прочит?
— Вълкът е спорен образ. Лесно е да кажем: той е вълк, значи е лош и си заслужава всичко, което му се случва. В драматургията съм обърнал тази гледна точка. Опитал съм се да го представя като жертва на обществото, като нарочения: щом е вълк, трябва да бъде бит, гонен, преследван, наказван.
Нашият Вълк е наивен и добър, само изглежда страшен. Той е потърпевш от едно предубеждение. За мен съвременният прочит е и за това как едно общество може да бъде агресивно настроено и манипулирано. Това се случва и днес и затова приказката продължава да бъде актуална.
— В историята Вълкът понася много бой. Как представяте тези сцени пред детска публика?
— Исках да присъства игровият момент, всичко да бъде с намигване, да е наужким. В самата приказка има много капани и уловки. Вълкът яде много бой и ако покажем това буквално, то може да изглежда като агресия.
Затова търсим комичния поглед към цялото поведение на другите спрямо него. През играта и условността можем да разкажем случващото се и да дадем възможност на зрителя да го види от друга страна.
— Защо държите да поставяте български приказки?
— Харесвам българските приказки и защото това е начин да се поддържа езикът. Дори когато децата срещат по-архаични, непознати думи, това е досег до неговото богатство. Няма как да спрем езика да се променя, но можем донякъде да запазим българското в него.
Тези истории са и обща територия между поколенията. Децата, родителите, бабите и дядовците могат да ги преживеят заедно и после да разговарят за тях.
— Как работихте с актьорите в Сливен?
— Имаме много сполучливо разпределение. Актьорите работят с радост, желание и чувство за хумор и приемат историята като предизвикателство. Това е най-важното — за да бъде забавно за зрителите, трябва да бъде забавно и за тях самите.
