Утре е Денят на народните будители. Такива дни ни връщат към смелостта да събудиш у един човек онова, което страхът го е научил да премълчава. Да му дадеш знание, с което да разпознава лъжата. И достойнство, с което да ѝ се противопостави.
Будителите ни дадоха пример да мислим независимо и пример за отговорност, по-голяма от удобството да се подчиняваме.
В историята ни има години, когато свободната мисъл е струвала погубени съдби, разбити семейства, отнет живот. Комунистическата диктатура превърна страха в средство за управление, сляпото послушание в добродетел, а чуждата воля в държавна посока. Остави и една дълбока рана: навика човек да се съмнява, че от него зависи нещо.
Тази рана още има нужда от будители. В класната стая. В публичното слово. Пред телевизионните камери, където увереността на един глас може да прикрие отсъствието на истина.
Връщането назад може да започне с лъжи, изречени на глас пред цяла България. С очакването, че ще свикнем с тях. Че ще престанем да различаваме убедителния тон от убедителния аргумент, милостта от безотговорността. Че ще забравим. Правото да помилваш не изтрива дълга да пазиш обществото. А прошката губи човешкия си смисъл, когато се превърне в индулгенция за престъплението.
Защото зад решенията на властта има човешки съдби. Има деца, чиято сигурност и живот зависи и от това дали някой ще упражни правомощията си със съвест.
В Сливенския край тази отговорност има особена тежест. Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, Софроний Врачански, Петър Берон, Георги Раковски са част от паметта на нашия край. От тях сме наследили взискателност към себе си: да учим, да различаваме, да имаме куража да бъдем свободни.
Утре ще произнесем имената на будителите. Ще поднесем цветя. Но наследството им ще бъде поверено на нашата съвест и след празника.
Те са будили народ, на който са вярвали, че може да извоюва бъдещето си. Наш дълг е да не го предадем обратно на миналото.
Честит празник!
Татяна Султанова
