Обрат по казуса с Алпийския дом – близо 12 декара остават в Природен парк „Сините камъни“

Близо 12 декара от Природен парк „Сините камъни“, изключени от защитената територия през 2025 година, остават в границите на парка след ново решение на Министерството на околната среда и водите. Със Заповед № РД-542-1/02.10.2026 г. министър Росица Карамфилова оттегля предходната Заповед № РД-542 от 30 юли 2025 г., издадена от тогавашния министър Манол Генов.

Решението засяга поземлен имот с идентификатор 67338.404.1 по кадастралната карта на Сливен, с площ 11,771 декара. Именно неговото изключване от Природен парк „Сините камъни“ предизвика сериозно обществено недоволство, граждански протести и съдебни действия.

След повече от година спорове отпада административният акт, с който беше намалена площта на защитената територия. Но казусът около имота все още не е окончателно приключен.

От резиденция на Тодор Живков до частен инвестиционен интерес

Сградата на Шато Алпия, известна като Алпийския дом, в Природен парк „Сините камъни“ край Сливен.
Сградата на „Шато Алпия“, бивша правителствена резиденция край Сливен. Снимка: Архитектурно студио „Архлайн – Николов“.

В центъра на спора е теренът около бившата правителствена резиденция, свързвана с Тодор Живков, известна впоследствие като Алпийския дом и „Шато Алпия“.

След политическите промени сградата преминава към Българския туристически съюз, а впоследствие е продадена на частни лица. Именно собствениците на сградата инициират действия за изключване на прилежащите близо 12 декара държавна земя от природния парк.

За частния инвестиционен интерес към обекта свидетелства и публикуваната информация на архитектурно студио „АРХЛАЙН – НИКОЛОВ“. Студиото представя идейни проекти за реконструкция на комплекса, възложени от „Болкан Резидънс“ ЕООД, включващи развитие на конферентни, СПА и рекреационни функции.

Според природозащитните организации изключването на терена от природния парк е било стъпка към последваща промяна на статута му и възможност той да бъде придобит от частните собственици на сградата.

Въздушен изглед към Алпийския дом и прилежащия терен в Природен парк „Сините камъни“ край Сливен.
Изглед от въздуха към Алпийския дом и прилежащия терен край Сливен. Снимка: „Чист въздух за Сливен“.

Казусът придоби обществен отзвук и заради позицията на тогавашния областен управител на Сливен Чавдар Божурски, който подкрепи изключването на територията.

Ограден държавен имот и спор за съществуването на река

Един от най-сериозните въпроси по случая е поставената метална ограда около терена.

Според гражданската инициатива „Чист въздух за Сливен“ собствениците на сградата са оградили и държавната земя, която впоследствие са поискали да бъде изключена от природния парк. Природозащитниците оспорват законността на ограждението и ограничаването на достъпа до тази територия.

Особено показателен е спорът за водното течение, преминаващо през оградения имот.

Според природозащитните организации в експертните материали, използвани при процедурата за изключване, е посочено, че на терена няма река. Снимки, предоставени от „Чист въздух за Сливен“, обаче показват водно течение, преминаващо през металната ограда.

Това противоречие поставя въпроси за начина, по който е установено фактическото състояние на имота, и за достоверността на данните, използвани при вземането на административното решение.

Речна вода преминава през метална ограда в района на Алпийския дом в Природен парк „Сините камъни“.
Речна вода преминава през оградения терен — един от спорните факти в процедурата за изключване на имота. Снимка: „Чист въздух за Сливен“.

„Чист въздух за Сливен“ поведе гражданската съпротива

Гражданската инициатива „Чист въздух за Сливен“ беше сред първите, които публично се противопоставиха на намерението за изключване на терена от природния парк.

Граждани пред металната ограда на терена около Алпийския дом в Сливен.
Граждани пред оградата на спорния имот в Природен парк „Сините камъни“. Снимка: „Чист въздух за Сливен“.

Нейни представители поставиха въпроса за опазването на държавните гори и природното наследство на Сливен и организираха гражданска съпротива срещу подготвяната промяна. Последваха протести, становища и жалби. В защитата на територията се включиха Асоциацията на парковете в България, сдружение „Балканка“, Българска фондация „Биоразнообразие“, други природозащитни организации и граждани.

Въпреки общественото недоволство на 30 юли 2025 г. министър Манол Генов подписа заповедта, с която площта на Природен парк „Сините камъни“ беше намалена с 11,771 декара.

Съдебната битка и оттеглянето на заповедта

„Чист въздух за Сливен“ е гражданска инициатива без самостоятелна юридическа регистрация. Съдебното оспорване на заповедта е предприето от организации с правосубектност.

Асоциацията на парковете в България и сдружение „Балканка“ оспорват заповедта на Манол Генов, като по жалбите е образувано съдебно производство. Според Асоциацията на парковете в България разглеждането на делото е забавено от спорове за компетентност между съдебни инстанции.

На 2 октомври 2026 г. министър Росица Карамфилова издава Заповед № РД-542-1, с която оттегля акта от 2025 година.

С новото решение отпада административното основание за изключването на спорните 11,771 декара от границите на Природен парк „Сините камъни“.

Гражданският натиск и институционалното решение

Асоциацията на парковете в България приветства решението като успех за гражданското общество и усилията за опазване на защитените територии. Организацията благодари на активните граждани на Сливен, на Българска фондация „Биоразнообразие“ и на всички организации и граждани, участвали в протестите и съдебните действия.

Оттеглянето на заповедта е резултат и от последващи административни и юридически проверки. Според публично представената информация при тях са установени несъответствия с първоначално посочени обстоятелства за имота.

Казусът показва как гражданският контрол, съдебното оспорване и институционалната проверка могат да променят административно решение, засягащо защитена природна територия.

Казусът все още не е окончателно приключен

Оттеглянето на заповедта за изключване на терена от природния парк не означава, че всички въпроси около неговия имотен статут и ограждането му са решени.

Предстоят допълнителни административни действия, свързани с възстановяването на предишния статут на територията като публична държавна собственост. Остава и въпросът за законността на поставената ограда, която според гражданските организации ограничава достъпа до държавна територия и преминаващото през нея водно течение.

„Сливен нюз“ ще разгледа в отделна публикация какви действия следва да предприеме областният управител Михаил Кашеров за окончателното уреждане на собствеността, премахването на ограждението и контрола върху изпълнението на съответните административни актове.

Искате да коментирате публикацията? Присъединете се към дискусията ТУК.

Още по темата

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

СЛЕДВАЙТЕ НИ

0FansLike
0FollowersFollow
0SubscribersSubscribe
Андрей Гюров и Георги Кандев – кандидати за президент и вицепрезидент, №4

НАЙ-ЧЕТЕНИ