Д-р Христо Христов е на 28 години, семеен. Роден в град Сливен, завършил е ППМГ “Добри Чинтулов”. Приет е в Медицинския университет в Пловдив с пълно отличие. Работи като лекар – специализант в Отделението по ушно-гърлени болести към МБАЛ “Д-р Иван Селимински от 2023 г. Тази година получи наградата „Млад лекар – ти си нашето бъдеще” на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз.
Наградата и признанието
Д-р Христов, как приехте отличието и очаквахте ли подобно признание на този етап от професионалния си път?
– Не бих казал, че човек започва тази професия за да получи награда. Подобно признание е приятно и мотивиращо. Приемам отличието като знак, че усилията ми имат смисъл, и като стимул да продължавам да се развивам, да надграждам знанията си и да оправдавам доверието, което ми е гласувано.
Приемате ли наградата и като отговорност към бъдещото ви развитие като лекар?
– Като млад лекар се радвам, че има внимание към нас по-младите и към нашия труд. Смятам, че един лекар никога не трябва да мисли, че е научил всичко. Медицината се развива непрекъснато и ние трябва да се развиваме заедно с нея. Затова приемам наградата не като крайна цел, а като насърчаване да продължавам напред.
Изборът на професия и специалност
Кога решихте, че искате да станете лекар? Имаше ли човек или преживяване, които повлияха на избора Ви?
– Мисля, че любовта ми към медицината има своите корени много преди самия мен. Моите прабаба и прадядо са учили стоматология и органична химия в Германия. Майка ми е старша медицинска сестра и вероятно именно от тях съм наследил любопитството към науката, към знанието и стремежа да помагам на хората. Желанието ми да уча медицина се оформи в първите години на гимназията и постепенно с времето имах пълната убеденост, че медицината ще бъде моята професия.
Защо се насочихте към специалността „Уши, нос и гърло“? Какво Ви привлича най-много в тази област на медицината?
– Завършвайки университета знаех, че хирургичната дейност силно ме привлича. Специалността УНГ никога не е била сред първоначалните ми желания. По време на следването си имах интерес към други специалности – ортопедия, урология или хирургия. При една случайна среща с д-р Котов везните натежаха и избрах да работя и специализирам УНГ. С всеки изминал ден чувството, че съм направил правилния избор се затвърждава. Харесва ми това, че работя както с деца, така и с възрастни. Патологията е разнообразна. Имам възможност за съчетаване на клинично мислене, прецизна диагностика и практически умения. В УНГ специалността малък проблем може да се отрази върху качеството на живот на пациента- върху слуха, дишането, съня. Този факт ме научи да приемам всеки един пациент като специален случай, да отделям достатъчно време и грижа за добра и прецизна диагностика и лечение.
Работата в болницата
Избрахте да специализирате в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен. Какво Ви привлече към болницата и как оценявате възможностите за професионално развитие тук?
– Решението да се върна в родния си град и да специализирам в Сливен при мен беше категорично. МБАЛ “Д-р Иван Селимински” е единствената алтернатива за това. Работата в МБАЛ “Д-р Иван Селимински” позволява да се срещам с разнообразни клинични случаи, както в спешен, така и в планов порядък.
Благодаря на ръководството на болницата, в лицето на д-р Васислав Петров, че през последните три години в Отделението по ушно-гърлени болести беше направено много по отношение на материалната база и оборудване. Закупи се нова, модерна апаратура, ендоскопска и микроскопска техника, аудиометрична апаратура, хирургичен инструментариум. Предстои в най-скоро време и закупуването на високоспециализиран хирургичен лазер за нуждите на лицевочелюстна хирургия и УНГ. Всичко това създава по-добра среда както за работа на медицинския екип, така и за престоя и лечението на пациента.
Как изглежда един Ваш работен ден? С какви случаи се срещате най-често и кои са най-големите предизвикателства пред Вас като специализант?
– Денят ми не започва просто с работа. Започва с отговорност, напрежение, с очакването, че някой има нужда от мен. Работя в УНГ, но и в Спешно отделение. Две различни места, две различни динамики, но една обща мисия – да помогна на човек адекватно в момент, когато той има нужда.
Има дни, в които умората тежи повече от думите. Има моменти, в които трябва да запазя самообладание, дори когато около мен всичко е хаос. Да бъдеш силен, когато си изтощен, да се усмихваш, когато ти самият имаш нужда от усмивка. И никога да не забравяш да изпитваш емпатия. Никога! Често се прибирам уморен и глава, пълна с картини от изминалия ден.
Колко важна е подкрепата на по-опитните лекари в началото на професионалния път? Какво научихте от колегите си и има ли нещо, което особено цените в работата на екипа?
– Винаги ще бъда признателен на моите учители – лекарите д-р Йордан Котов, началник на нашето отделение, на колегите от отделението по уши, нос и гърло, отделението по лицевочелюстна хирургия, както и на д-р Тодор Суванков – началник на Отделението по спешна медицина. Тяхната подкрепа и споделен опит са безценни. Благодаря им за разумната увереност, която изградиха у мен. От голямо значение е как един опитен колега ще подходи към младия лекар, как ще го насърчи, как и доколко ще предаде знанията и опитността си.
Работейки в различни отделения все повече осъзнавам, че професионализмът не е само в личните знания и умения. Той е в способността да работиш с другите, да се учиш от по-опитните, да помагаш на колегите и да знаеш, че заедно сте по-силни.
В медицината няма място за съревнование на егото. Има място за знания, умения, уважение, човечност и обща цел. Защото, най-доброто лечение се случва тогава, когато професионализмът срещне екипността.
Чувствате ли, че имате възможност да трупате практически опит, да усъвършенствате уменията си и постепенно да поемате повече отговорности?
– Разбира се! Категорично -да! За мен всеки работен ден е нов урок, всяка трудна ситуация – възможност за развитие, а всяка подкрепа от колега-стимул да ставам по-добър.
Младите лекари и бъдещето на медицината
Често се говори за недостига на млади лекари и за избора на мнозина да работят в големите градове или в чужбина. Какво според Вас е необходимо, за да могат повече млади медици да виждат бъдещето си в регионални болници като тази в Сливен?
– Това е много болен въпрос. Младите лекари остават в големите градове, защото там намират повече възможности, повече перспективи и по-ясен път за професионално развитие. За съжаление, трудовото възнаграждение на младите лекари в цялата страна е много ниско и недостатъчно.
Голяма част от младите медици избират големия град, защото имат достъп до нови и модерно оборудвани бази за практическо обучение, както и до научно-изследователски центрове и по-голям поток на пациенти и сложни медицински диагнози.
– Какво е най-важно за един млад лекар в началото на кариерата му: доброто наставничество, съвременната апаратура, възможностите за обучение или подкрепата на колегите? Как е при Вас?
– Всичко изброено е важно, но ако трябва да ги подредя по значимост бих поставил на първо място доброто наставничество, следвано от подкрепата на колеги. Лично за мен добрият наставник – това е учител, пример и опора. Да споделя опита, да обяснява, да насърчава самостоятелното мислене и позволява да се уча от грешките си, но без да губя увереността си.
Какво бихте казали на млад човек, който сега избира медицината, или на студент, който се колебае дали да остане да работи в България?
– Не избирай медицината заради престиж, титла или обществено признание. Избери я, ако си готов да носиш отговорност за човешки живот и ако намираш смисъл в това да бъдеш полезен. Относно реализацията – в България или в чужбина, всеки има право къде и как да се развива, какви компромиси да направи и очаквания да има.
Човекът зад бялата престилка
Има ли пациент или случай, който е оставил особено силен спомен у вас и ви е напомнил защо сте избрали тази професия?
– Израснал съм в семейство, в което християнските ценности – милосърдие, състрадание, уважение към човека и готовността да помогнеш винаги са били на почит. Възпитан съм от малък да бъда отговорен, благодарен, да имам търпение, смирение и себеобуздание. Вярвам, че тези качества са не по-малко важни от медицинските знания. Спомням си една моя пациентка – възрастна, неграмотна, бедна и болна жена, която нямаше нужната подкрепа и грижа от семейството и държавата. Срещата с нея ме докосна силно, защото открихме карцином в напреднал стадий и трябваше спешно да се лекува. Постарах се да й обърна повече внимание, да отделя време, за да я изслушам, да се погрижа за нея. Макар да знаех, че й остава малко време на тази земя. Не защото очаквах благодарност, а защото чувствах, че това е правилно. След среща с такива пациенти си тръгвам с натежало сърце, но с вътрешно удовлетворение, че съм помогнал и запазил достойнството на някой страдалец.
Как разбирате, че сте помогнали наистина?
– Усещането, че съм променил нечий ден, съдба или дори живот към по-добро. Не винаги това означава да спасиш живот или да постигнеш впечатляващ медицински резултат. Понякога е достатъчно да успокоиш изплашен пациент, да откриеш навреме проблем, да дадеш надежда или да бъдеш до някого.
Често в Спешно отделение идват възрастни хора – изоставени, без близки. Когато срещна такъв човек, той престава да бъде за мен просто пациент с диагноза. Виждам човек, който освен медицинска помощ, има нужда от внимание, топлина и разбиране, от човешко отношение, случвало се е да има нужда единствено и само от…храна. Става ми болно, че никой не се интересува за него и се старая да му дам не само необходимите грижи, но и малко спокойствие, сигурност и усещане, че не е забравен. Не винаги можем да излекуваме всичко, но винаги можем да се погрижим човекът срещу нас да не се чувства изоставен.
Къде се виждате след пет години и какъв лекар искате да бъдете?
– Ако след 5 години съм запазил любопитството на студента, желанието да се доказвам и сърцето, с което съм прекрачил прага на болницата, ще знам, че съм на правилния път. Най-важното е да опазя съвестта си непрегоряла и чиста, сърцето си – съчувствително, а ума си – буден.
В най-четената книга на Земята има много ценни уроци, които често чета и препрочитам. Там се казва: “От всичко, което пазиш най-много, пази сърцето си, защото от него бликат изворите на живота”.
