Обявените от Министерски съвет намерения за поставяне на фирмите за събиране на дългове в регулаторна рамка са подвеждащи. Внесеният от името на правителството в Народното събрание законопроект за колекторските фирми съдържа лобистки предложения, сочи анализът на Асоциацията за защита на потребителите. С чл. 2 банките продължават да са извън обхвата на законопроекта. Ипотечните и потребителски банкови кредити и задължения представляват основния дял от изкупените от колекторски фирми вземания. Освен това продължават и усилията за осигуряване на господстващо положение на тези фирми на пазара за изкупуване на задължения. Чл. 3 и чл. 5 в законопроекта всъщност дават единствено на колекторите правомощия да изкупуват дългове, с което ги монополисти на вторичния пазар за дългове. Така например потребителите и техните близки няма да имат право да изкупят задължението на по-ниската цена, на която кредиторът ще продаде на колектора. Това на практика е в колизия със свободната стопанска инициатива, гарантирана в чл. 19 от Конституцията ни. В допълнение тази колизия е налице и със Закона за задълженията и договорите в чл. 99, който дава на кредитора свободата да прехвърля вземания като задължен да уведоми за това длъжника.
Прави впечатление, че е запазено дори проблематичното заглавие – „Закон за събиране на вземания по потребителски договори“. С него ясно се заявява, че обхватът на този проектозакон се ограничава до комуналните задължения и потребителски кредити от фирми за бързи кредити.
АЗП припомня на инициатора вицепремиерът Корнелия Нинова и правителството, че България е задължена по силата на членството си в ЕС да транспонира всяка директива в националното законодателство. Вместо правителството да предложи закон, който въ пълнота да отразява Директива (ЕС) 2021/2167 директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС“, която урежда именно дейността на колекторските фирми и функционирането на вторичния пазар на кредити, ни се предлагат поредните половинчати решения, обслужващи нечии интереси.
В началото на годината вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова пое инициативата да сложи край на тормоза на колекторите и представи свой законопроект. Още тогава АЗП излезе със становище, че документът включва банковия сектор и превръща тези фирми в монополисти при изкупуването на дългове, с което се ограничава стопанската дейност. Въпреки това законопроектът мина обществено обсъждане, при което очевидно не е взето предвид нито едно от внесените предложения.
Вицепремиерът Нинова и председателят на КЗП Димитър Маргаритов целенасочено и системно не предлагат вариант, който да урежда в цялост колекторската дейност, а не само дребни части от нея (основно сметки за телефон, парно, вода и др.). Предложеният законопроект не посочва и ясни критерии, на които трябва да отговарят фирмите за събиране над дългове, което позволява заобикалянето на закона.
Припомняме отново, че по официални данни в България миналата година една банка продаде пакет вземания в размер на над 433 милиона евро, който беше изкупен от една единствена колекторска форма. През 2019 г. са продадени от друга банка кредити на стойност 350 млн. лв. отново платени само от една колекторска компания.
Асоциацията за защита на потребителите настоява този законопроект да бъде оттеглен защото не покрива напълно дейността на колекторските фирми и не е насочен към цялостно регулиране на дейността им. Поправки между първо и второ четене не биха касаели промени по същество, което прави невъзможно вкарването и на банковия сектор в полето на този проектозакон.
