Едва 35% от работещите българи са заети във високо или средно високотехнологично производство или в услуги, изискващи знания. Общо за ЕС над 46% от заетите имат такива качествени работни места, които създават голяма добавена стойност в икономиката, показват данните на Евростат, цитирани от „Труд“.
По този показател по-зле от нас е само Румъния с 28,5%. Най-добре в ЕС се представя Швеция, където над 58% от заетите са във високотехнологично производство или предоставят услуги, изискващи знания. В страни като Германия и Франция в тези сфери са над 50% от работещите граждани.
България е на последно място в ЕС по заявки за патенти в Европейското патентно ведомство – само 4,13 патента на година на всеки 1 млн. души от населението. За сравнение в Швеция са 283 патента, а в Дания са 246 на 1 млн. души. Страната ни изостава от повечето държави от ЕС и по дял на инвестициите от БВП.
В резултат на по-малкия дял на качествени работни места в страната българите имат най-ниската покупателната способност сред жителите в ЕС – точно наполовина от тази на средния европеец, сочат данните на Евростат.
Най-близко до нас са Хърватия, където покупателната способност е 63% от средната за ЕС, Румъния с 64% и Гърция с 68%.
За сравнения в Ирландия покупателната способност е с 87% по-висока от средната за ЕС, в Холандия е с 29% по-висока, а в Австрия – с 27%.
България е първенец в ЕС по дял на хората, които живеят в материални лишения. У нас всеки пети (20,5% от населението) живее в материални лишения, т. е. не може да си позволи поне 4 от 9 основни неща: да плаща редовно наема и битовите си сметки, да поддържа дома си в подходящо състояние, да яде месо или риба през ден, да ходи всяка година една седмица на почивка, да може да посрещне неочакван разход и да има кола, пералня, телевизор и телефон. Средно за ЕС само 6,6% от хората живеят в материални лишения.