
Противно на твърденията, че торенето с оборски тор е алтернатива на изкуствените, особено при биологичното производство, той може да нанесе значителни вреди на растенията.
При ферментацията на оборския тор се отделят хуминови съединения (калиев и натриев хумат), които по естествен начин повишават плодородието на почвата, но може да причинят и много вреди. Основните съставки на свежия продукт са азот, метан и калий. При ферментационните процеси температурата може да се повиши до 60-80 градуса по Целзий, което се оказват пагубно не само за кореновата система на растенията, но и за полезната микрофлора, както и за дъждовните червеи.
Оборският тор е противопоказен при отглеждане на лук и моркови. Потиска развитието на цвеклото, ряпата и репичките, чесъна и бобовите. За тези култури е допустимо да се внася 1-2 години преди сеитбата.
Луковичните цветя не обичат пресен и ненапълно разложен оборски тор. При лалета, нарциси и лилии се внася 2-3 години преди засаждане.
Не трябва да се внася оборски тор и на астрите – заболяват от фузарийно увяхване, а латинките и тагетисите израстват на листна маса, но не дават цвят.
За повечето култури прекомерното внасяне на оборски тор е противопоказно, защото води до намаляване на имунитета и влошаване качеството на плодовете. При доматите и картофите се наблюдава по-често заболяване от фитофтора, а при краставиците – брашнеста мана. Клубеноплодните заболяват от сиво гниене.
Препоръчително е оборският тор да не се използва пресен, а след депониране на купчини поне за месец-два. По време на престоя той задължително трябва да се аерира чрез разбъркване с челен товарач или ръчно.
Дори прегорял оборски тор не трябва да се внася в количества, по-големи от препоръчителните – 10-15 кг на 1 квадратен метър. При завишени количества се увеличава съдържанието на нитрати.
Подхранването на ягоди с оборски тор ще доведе до разрастване на листната маса и розетката в ущърб на плододаването, както и създава огнища на гъбични заболявания. Високите дози оборски тор водят и до лошо съхранение на реколтата.
Оборският тор може да бъде вреден при:
– използването му в свежо състояние, защото потиска развитието на растенията, а може и да ги унищожи
– ненапълно прегорелият оборски тор може да съдържа болестотворни бактерии и спори на гъбички, семена на плевели и яйца на паразити
– поставянето на свеж оборски тор в ямките и редовете при засяването или засаждането на растения ще изгори корените им.