Слънцето
Розите обичат слънцето. Повечето видове и сортове имат нужда от не по-малко от 6 часа директна слънчева светлина на ден, за да се развиват добре. По тази причина те не растат на места, където са засенчени по една или друга причина.
Та ето го и първият съвет: проучете и изберете добре мястото преди засаждане. Правилната позиция в двора е близо до погледа, близо до допира и сетивата. Но! Истински разумните градинари проследяват слънцето, хода му през сезоните. Веднъж засадена, розата не обича да бъде местена. Затова си напишете домашното предварително и изберете мястото мъдро и с поглед в бъдещето.
Водата
Експертите в отглеждането на рози практикуват следното правило: една обилна поливка седмично и растенията са прекрасни.
Напояването обикновено се прави в сутрешните часове, защото в противен случай или водата се губи по-бързо чрез изпаренията, или растенията нощуват мокри, а това е предпоставка за нападение от гъбни патогени. И като стана дума за патогени, листата в никакъв случай не бива да се мокрят по тази причина. Спорите се разпространяват много по-лесно и по-бързо чрез водата.
Още нещо, заедно с поливната вода е добре да се внасят хранителни вещества. Естествено, те трябва да бъдат съобразени с фазата на развитие. В началните етапи на пролетта се внася азот, а наесен фосфор и калий, защото те се запазват в почвата по-дълго, а и се усвояват по-бавно.
Болестите и неприятелите
За да ги предпазите трябва да спазвате редица добри практики. Например:
1. Да изберете възможно най-доброто място;
2. Да проучите сортовете и техните генетично заложени устойчивости, съобразно върлуващите патогени в района;
3. Да извеждате превантивна растителна защита, съобразена със сезона и фазата на развитие;
4. Да провеждате правилни и навременни резитби и почистване на прецъфтелите цветове;
5. Да се грижите за здравето и имунитета на растенията;
6. Да поливате и храните в правилния момент с правилните елементи;
7. Да обработвате почвата в резон с нуждите и сезоните и т. н.
Най- страшните патогени при розите са маната, брашнестата мана, черните листни петна, ръждата и др. За да се справите успешно с тях, освен всичко друго, трябва да се грижите и за дивите представители на флората. Същото важи и за неприятелите. Шипката в трънака може да бъде първопричината за нападение, та погрижете се и за нея, а после берете плодовете и в прекия, и в преносния смисъл.
Резитбите
Резитбата е също толкова важна, колкото напояването, слънцето, почвата, подхранването и растителната защита. Винаги я започвайте от болните и счупени клонки, следвани от тези, които прекалено сгъстяват храста във вътрешността и тези, които растат право нагоре. Следващите стъпки са съобразени с формата, но на първо място винаги трябва да бъде в периода на цъфтеж на самото растение, както и групата, в която попада то.
Най-важните резитби се провеждат наесен (когато от съществено значение е почистването на храста и около него) и напролет (когато се прави окончателната форма).
