На 21 септември, понеделник, от 19 ч. зала „Зора“ ще бъде домакин на един изключителен концерт-спектакъл, посветен на големият български изпълнител Емил Димитров.
„Емил – изповед пред олтара на живота“ е проект на Николай Априлов по текст на Влади Априлов. Аранжиментът на песните на Емил Димитров са на Светослав Заров, диригент: Страцимир Павлов, участват музикантите: Денислав Новев, Велин Михайлов, Пейо Филипов, Олга Михайлова-Динова, Орлин Цветанов
Освен любимите на поколения българи песни – „Моя страна“, „Арлекино“, „Нашият сигнал“, „Ако си дал“, публиката ще види и изключителен спектакъл, предложен от актьора Николай Априлов.
В него той без излишни сензации, разказва етапи от детството, възхода и кариерата, трудните години и още много любопитни факти и събития от живота на Звездата. Зрителите ще останат впечатлени от силно изразения темперамент на Априлов, от умелото боравене с гласа, от горещината на чувствата, от похвалното потъване в кожата на легендарния Емил.
Песните на Емил Димитров са една цяла морална система. Те не са само „забавна“ музика. В тях винаги и има послания – за приятелството, любовта, родината, верността. „Ако си дал“ по стихове на Иля Велчев – е песен, която винаги ще вълнува хората. Може би най-силното послание за нас, българите, е “ Моя страна, моя България“, която освен, че е обявена за песен на столетието е и неофициален химн на българите навсякъде по света.
Ники Априлов и Емил Димитров не са били близки приятели, но се познавали. „Пели сме наремето негови песни в любимото на мнозина предаване „Като лъвовете”. След всяко изпълнение на негова песен, Емил се обаждаше на Катя Кисимова – жената, която се занимаваше с подбора на песните и децата, за да благодари. Казвал е: „Здравейте, Катя, обажда се Емил Димитров! Благодаря ви, че изпълнявате моя песен!”, а тя ми е споделяла как й се подкосили краката първия път, когато чула гласа му в телефонната слушалка. Това се случваше последните години от неговия живот, когато бе прикован към своя стол, за който казваше „той ревниво пази всяка чупка от моето тяло и ме приема безрезервно”. Емил беше единственият, който се обаждаше, за да благодари“, разказва режисьорът.
Той е решил да направи този спектакъл за него, защото е специален. Емил познават всички. Вече са минали 14 години, откакто него го няма – но само физически. „Песните му продължават и ще продължават да се слушат, защото са песни послания, а не обикновена музика. Той никога не се е стремял да прави просто някаква музика. Всяка негова песен е послание“, обясни Априлов.
