Внезапно и преждевременно ни напусна архитект Деян Гочков, оставяйки огромна празнина сред близки и приятели.
Случайност ли е съвпадението, че човек с широтата на мислене на сливенски възрожденец си отиде на 24 май, Денят на славянското просвещение.
За Деян, моят приятел от родния ни Сливен, мога да кажа, че беше човек изпреварил времето си, издигнал се над дребнавостите на ежедневието, с всестранни интереси и богата култура.
Че Деян е неординарна личност, или както в Сливен казваме ‘чешит’, забелязах през студентските ни години в София. Като един Леонардо, той скицираше едновременно с двете си ръце. Като един Русо, той превръщаше всяка обяснителна бележка към архитектурен обект във философски трактат. Не обичаше да философства, но обичаше философията.
‘Чешити’ като Деян Сливен винаги е раждал, в тях сливенската закваска е особено силна. Те са неизчерпаем източник на битови мъдрости и дълбоки познания за историята и духа на града.
Сливенските му корени го придърпаха обратно в родния град, където остави трайна материална следа с проектираните нови и реставрираните старинни обекти.
Неизтощимото му чувство за хумор и философски поглед към живота му помагаше да преодолява лични и професионални трудности.
Деян беше всеотдаен на семейството си, на работата си, на приятелите си, на родния си град. Един поглед върху страницата му на Facebook, показва широтата на интересите му и активната му житейска позиция.
Съдбата ни раздели физически, но съвременните технологии ни свързаха отново, за да възобновим разговора помежду ни, сякаш никога не е прекъсвал, свързани с история и бъдеще на родния град.
Почивай в мир, приятелю. За съжаление заплануваните срещи няма да се осъществят, неизказаните приказки няма да се изприказват, налятото вино няма да се изпие.
Автор: Йосиф Аройо
