Задушница е денят, в който отдаваме почит на мъртвите. През 2022 година Архангелова задушница се пада на 5 ноември, събота. Тя се нарича още Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи задушници според православния календар. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден – защото събота е отредена за ден на покойниците. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
Архангел Михаил – предводителянт на небесното войнство, е светецът, свързан с Архангелова задушница.
На иконите с неговия лик Архангел Михаил е изобразяван доста често с везна в ръката си, с която да мери греховете на хората и да прецени заедно със Свети Петър дали да отпрати душата в Ада или в Рая.
Освен с везна, светецът често е изобразяван и с окървавения нож, с който вади душата на мъртвия. На част от иконите освен меч, той държи и книга или пергамент, защото воюва със слово и меч.
На Архангелова задушница се почита и паметта на българските войни, загинали за Отечеството и се отдава вечна признателност на офицерите и войниците и на всички паднали в редовете на Българската армия.
Ритуалът в памeт на загиналитe български воини сe провeжда от 1924 година. Прeкъснат e прeз 1946 година. Прeз 1992 година, Министeрството на отбраната и Съюзът на воeнноинвалидитe и пострадалитe от войнитe възстановяват ритуала.
По обичай на Архангелова задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите „Бог да прости“. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
