Мартин Славов, източник: личен профил във Facebook
Вчера имах добрия шанс да прекарам около три часа в разговори с казанлъшкия учител Теодосий Теодосиев – наричат го „златният физик на България“ заради медалите, които неговите ученици години наред носят на родината ни. Трябваше да го доведа от Казанлък до Сливен, а после и да го върна. Закъснявахме за премиерата на филма „Формулата на Тео“ в Сливен за ужас на режисьора и мой приятел Ники Василев, който ни чакаше в препълнената зала „Зора“.
Няма да ви разказвам за филма – всеки от вас трябва да го види и да го предаде на децата си, според собствените си разбирания.
Ще разкажа обаче за Теодосий, който не се впечатлява от сложеното му звание „златен физик на България“ и е един много упорит мъдрец с чувство за хумор. Всичко, което прави е срещу системата.
Тя не го приема, той обаче не й обръща внимание и продължава да работи с децата ни – бедни и богати, без да им взема пари, и да ги превръща в личности с мисия. Мисията им – да станат социално силните, които да помогнат за оцеляването на обществото ни. Звучи много абстрактно, но ако се позаинтересувате ще откриете негови ученици – български деца, тръгнали от бедни семейства, на позиции, които управляват процеси и бизнеси на световно и космическо ниво. Чрез тях, един доскоро неизвестен провинциален учител, е в Космоса, в Google и то въпреки училищната, образователната и всяка друга администрация. Освен това е убеден, че всеки който се е родил може да бъде добър и успешен. И по-добре е да си талантлив майстор на банички, отколкото лош професор. А „оправданието“ за безплатния му труд са думите на баща му: „Позволявай на хората малко да те използват. Иначе за какво ще си им?“
В препълнената зала „Зора“ повечето хора усетиха кой е Теодосий Теодосиев. Искам да ги поздравя, че дойдоха да го чуят и го задържаха час и половина сред прожекцията, за да си говорят с него. Празни на премиерата в Сливен на „Формулата на Тео“ останаха само столовете на хората с безплатните покани от властта, от общината. Нямаше ги, защото бяха в зала „Сливен“, за да гледат конкурса „Мис Сливен“.
Познавам част от тях и знам, че като личности вероятно биха предпочели „Формулата на Тео“, но подчинението им точно към системата ги спря. Системата, която особено по време на избори повелява да са на по-масовото, по-популисткото събитие. Системата, която извън избори, повелява да се работи не по собствена воля, а по нейните правила. Дори когато спре да е продуктивна, тя трябва да бъде крепена.
Тук е мястото да разкажа моя любим виц, който снощи искрено разсмя Теодосий – за „влака на Революцията“. В него се возили един сред друг Ленин, Сталин, Хрушчов и Брежнев. Когато влакът спрял по времето на Ленин, той заповядал незабавна електрификация и влакът тръгнал, когато спрял по времето на Сталин, той заповядал да разстрелят машиниста, заплашил механиците с каторга и влакът пак потеглил. Когато влакът спрял по времето на Хрушчов, той поръчал да откраднат от германците нова технология и влакът пак тръгнал. Когато по времето на Брежнев влакът спрял той питал „Влакът електрифициран ли е, машинистът наш човек ли е, взехме ли технологии от другите държави?“ Отговорът бил „да, да, да“. Тогава Брежнев казал: „Клатете влака другари, влакът на революцията дори спрял, трябва да създава впечатление за движение“. Така е и при нас – системата на управление, дори и спряла, трябва да създава впечатление, че работи. Много хора продължават да клатят спрелия ни влак в момента. Теодосий обаче не клати влака на системата, а произвежда бъдеще. Ще ми се и в Сливен да има повече хора, които да правят избор извън системата.
