Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) – Сливен, Нов Български
Университет, млади учени от Чикагския университет (САЩ) и доброволци от
Германия за втора година провеждат заедно археологически обходи в долината на
Тунджа в община Сливен.
В археологическата наука село Глуфишево е известно с укреплението от късната
античност и средновековието, което е разположено на височината над
съвременното село. Тазгодишните проучвания допринесоха за разкриването на
неизвестни досега археологически обекти.
Каменната брадва, постъпила във фонда на РИМ Сливен през 80-те години на 20-
ти век (Обр. 2) и върхът на кремъчна стрела, открит през 2023 г., показват, че в
равнинните, по-ниски части на землището на Глуфишево, през новокаменната
епоха (6 хил. пр. Хр.) възниква селище или друг вид археологически обект.
Сливен през 20-ти в. И двата предмета са открити в ниските части на землището на Глуфишево и
показват, че през новокаменната епоха то вероятно е било обитавано
През следващия период – каменно-медната епоха (5. хилядолетие преди Христа)
– настъпва значителна промяна: селището се изтегля на високо върху платото
западно от възвишенията Лозбаир и Калето, което в миналото е било покрито с
гори. Преместването на селищата на по-високи места, които предоставят по-добра
защита и сигурност, е характерно за каменно-медната епоха, която се обозначава
и с термините халколит и енеолит. Този период се отличава с много гъста селищна
мрежа, демографско развитие и социално разслоение. Най-значителният пример
за концентрацията на богатство и много ресурси в ръцете на отделни личности и
фамилии през тази епоха дава Варненският некропол.
Конфликтите за суровини, земя и други ресурси не подминават и селището от 5.
хилядолетие преди Христа, което археолозите откриха тази есен на платото над с.
Глуфишево. Селището е подпалено, разрушено и напуснато завинаги. В ерозирал
склон се виждат следи от опожарени жилища.
През античността се наблюдава връщане към равнинните, плодородни и богати
на вода части на землището на Глуфишево. Тази година археолозите откриха две
селища от късножелязната епоха (V-I в. пр. Хр.). Фрагменти от амфори (Обр. 3)
показват, че обитателите на землището на Глуфишево през късножелязната епоха
са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде вероятно е, че те също са
произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по склоновете на
Лозбаир и Калебаир. Може би от тази епоха датират и първите пътни връзки между
селищата, съхранени в спомена на местното население като “големия калдъръм”
(свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм” (трасето му през римската
епоха може да се проследи до Августа Траяна).
През римската епоха в землището на с. Глуфишево вероятно са съществували
малки селища или единични стопанства, поддържали пряк контакт с по-големите
центрове от този период, регистрирани в землището на съседното с. Скобелево.
Отслабването на централната власт през Късната Античност (5. – 7. век преди
Христа) води до набези и несигурност. В отговор на тези процеси на много места
са построени крепости, които дават защита на войскови части и местното
население. Една от тях е укреплението на Калебаир над Глуфишево. То има
значителни размери. Гъстата растителност попречи за добиването на по-конкретна
информация за характера на укрепителните съоръжения.
В склоновете западно от Кале Баир се откриха следи от средновековно селище.
Обитателите му са избрали място в подножието на възвишението, което им дава
възможност по най-бързия начин да потърсят сигурност в укрепеното пространство.
Крушаре
Археологическите обходи представляват недеструктивна форма на
археологически проучвания. Целта е чрез регистриране на находки, които се
виждат по повърхността на земята, да се получи информация за разположението и
датата на археологическите обекти.
Екипът на РИМ – Сливен и партньорите им от Нов български университет са си поставили амбициозната цел да обходят равнинните части на община Сливен. Добавянето на нови археологически обекти към Археологическата карта на България е важно условие за опазването и интерпретирането на старините ни.
Докторантката в университета Харвард (САЩ) Полин Шонгов, чиито родители са от
Сливен, засне редица интервюта с хората от Глуфишево, които разказаха за
миналото на своя край.
Предстои съставянето на кратък документален филм.
