С дълбока скръб Сливенският драматичен театър „Стефан Киров“ съобщава, че на 63-годишна възраст, след кратко боледуване, днес ПОЧИНА ЧОВЕКЪТ ТЕАТЪР БОРИСЛАВ ЧАКРИНОВ.
Театърът беше в него и той беше в театъра през целия си живот. С богата театрална биография, още от раждането си през 1961 година в театрална фамилия и без прекъсване – до края. Детството му съдбовно преминава в театралната обител, с която той беше така силно свързан, че я предпочиташе пред собствения си дом. Театърът беше неговият, дом, неговата любов, неговата тревога, неговото семейство. Силно привързан беше към всичко и всички в театъра и особено към артистите, които обичаше всеотдайно и наставляваше деликатно по пътя към успешния финал на всяко представление, а те от своя страна му вярваха безрезервно и искрено го боготворяха. Така се раждаха неговите мъдри, тъжни и забавни, знакови постановки от висока класа.
25 години Борислав Чакринов беше директор на Бургаския театър „Адриана Будевска“. Преди това стана основател и пръв директор на Малък градски театър „Зад канала“. Известно време бе режисьор в Народния театър, известно време – преподавател в НАТФИЗ. С вездесъщата си театрална отдаденост и прозорливост, заслужено получи уважението на целокупната българска театрална гилдия.
Но в началото на неговата кариера беше Сливенският драматичен театър, на чиято сцена през 1985 г. той направи дипломния си спектакъл „Вдовишки параход“ от И.Грекова. Неговата звезда изгря на сливенска сцена и на нея той остави незабравими спектакли като „Чичовци“ от Иван Вазов, „Питър Пан“ от Джеймс Матю Бари, „Лов на диви патици“ от Ал. Вампилов, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов. Големите награди от национални фестивали на българската драма и театър не закъсняха. После се заредиха „Око под наем“ и „На четири очи“ от Питър Шафър, „Балкански шпионин“ от Душан Ковачевич, „Перуките“… Той стана директор на театъра в Сливен само на 26 години през 1987 г., директорства в града под Сините камъни и през 1988-ма и замина да жъне голямата театрална нива в София. Но остави част от сърцето си на театъра в Сливен.
Завърна се в сюблимен за сливенския театър момент, за да го спаси от творческата нищета на откритата сцена. Успя да върне на театъра и щатния актьорски състав, и активния творчески живот. Няколко години беше директор едновременно на театъра в Бургас и на театъра в Сливен. После остана главен художествен консултант на сливенската сцена, където се завърна с поставките на „Човекоядката“ от Иван Радоев, „Рейс“ от Станислав Стратиев, „Големанов“ от Ст. Л. Костов, „По-големият син“ от Ал. Вампилов, по-късно като гост режисьор – с прекрасната „Моли Суини“ от Брайън Фриъл, театралния епос „Дядо Вазов гледа“ и „Истината“ от Флориан Зелер, която получи Златния кукерикон на Сатиричния театър.
През 1999 г. създава и организира в Бургас Международния театрален фестивал „На брега”, който през годините се превърна в една от емблемите на културния живот в морския град. В битността си на управляващ и двата театъра, малко след това създава за Сливенския театър Есенния театрален салон, на който публиката се радва и до днес.
Като знак на високо уважение към театралния творец и признание към заслугите му за развитието на театъра, Сливен го избра за свой почетен гражданин и лауреат на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ за 2005 година.
По-късно, през 2021 г. той получи от министерството на културата почетен знак „Златен век“ и печат на Цар Симеон Велики – златен, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
Екипът на Сливенския театър остава с дълбока благодарност към направеното от Борислав Чакринов за сливенския театър, в летописа на който той остави не само своите 20 постановки, но и една неизличима, ярка следа. Скърбим за неговата загуба!
Светъл път към звездите, Боре!
Сливенски драматичен театър „Стефан Киров“
