В сряда, 16 юли пред Съдебната палата в София „Продължаваме Промяната“ и „Правосъдие за всеки“ организират масов граждански протест, който ще събере хора, които отказват да приемат за нормално случващото се в държавата през последните седмици. Поводът е новият рунд на арести срещу кметове на големи градове, решението на ВСС да остави Борислав Сарафов на поста главен прокурор въпреки изтеклия му мандат, и поредната демонстрация на сила от коалицията около Пеевски и Борисов.
„Излизаме, защото няма да приемем да живеем в държава на сенките и кукловодите на задкулисието. Защото няма да оставим тази битка за децата ни. Длъжни сме да я довършим ние!“, написа в профилите си в социалните мрежи народният представител от „Продължаваме Промяната“ Татяна Султанова.
Г-жо Султанова, не за първи път ще има протест срещу Сарафов, ВСС и прокуратурата. Какво прави този протест различен?
Защото този път вече не говорим само за застой в реформите или за обичайната политическа безотговорност. Говорим за откровено завръщане на модел, който цели едно – пълен контрол над институциите, медиите, местната власт и правосъдието.
Варна и София вече имат избрани кметове, но Пеевски и Борисов искат да ги свалят не с избори, а с арести. Благомир Коцев е арестуван по сигнал от фирма, която е загубила поръчка, потвърдена на три инстанции. Това не е борба с корупцията, това е политическа репресия.
А Сарафов остава главен прокурор въпреки закона. Изтеклият мандат на ВСС не ги притеснява, конституционните норми не важат, всичко е подменено в името на едно задкулисие, което вече не се крие.
Споменахте „модел“. В последните месеци често чуваме за връщане на стария модел, но как той реално се проявява в действията на управляващите?
Разликата е в наглостта и мащаба. Не просто се връща старият модел, той се легитимира през цялата институционална рамка. Пеевски вече не е в сенките, а е лице на парламента. Неговите хора ръководят КПКОНПИ, КЗК, прокуратурата.
Управляващото мнозинство прие бюджет с 19 милиарда лева дълг – без план, без отчетност, с огромни средства в ББР и държавни предприятия, където общественият контрол е минимален. Подготвя се контролиране на КЗК чрез Росен Карадимов, човек със зависимости от времето на тройната коалиция, с луксозни имоти в Ница и биография, изцяло обвързана с икономическия кръг около Пеевски. Всичко това се случва, докато антикорупционните закони се бавят, а сигналите за реална корупция от години не мърдат. Това е цялостен модел на задушаване на демокрацията – тихо, но системно.
И Европейската комисия вече ясно го казва. В Доклада за върховенството на правото от 7 юли се подчертава, че “назначенията на ръководни длъжности в съдебната власт продължават да будят притеснения относно прозрачността и обективността на процедурите, особено при изтичащ мандат на ВСС“. Комисията настоява за „реална независимост на прокуратурата и ефективно разследване на корупцията по високите етажи на властта“. Това не са абстрактни критики. Това е диагноза.
Вие често казвате, че това не е само политически въпрос, а и морален. Какво имате предвид? Как според вас изглежда ситуацията през очите на един обикновен гражданин, извън парламентарната зала?
Политиката трябва да решава проблеми, не да създава нови. Но в момента българският гражданин е в позицията на безсилен свидетел – с години неразрешаваната водна криза, все по-задълбочаващата се ситуация с нерегламентираното оползотворяване на отпадъците, влошаващо се здравеопазване, безумни опити за реформи в образователната система, замразени майчински, разбити пътища, нерешен проблем с енергийната бедност
На този фон институциите се занимават с репресии, с назначаване на свои крайно компрометирани хора, със смяна на кметове, защото не са „удобни“. Създава се усещането, че гражданите са просто пречка – че гласът им няма значение. И тук не говорим само за София или Варна. Говорим за всяко село, в което няма лекар, но има контролиран вот. За всяко семейство, което плаща по-висока сметка за ток, но чува от КЕВР, че всичко е наред.
Моралът в политиката не е високопарна дума – той е в избора кого ще подкрепиш, кого ще защитиш, кого ще оставиш да бъде смазан. Той е въпрос на устои на ценностите ни. Затова казвам, че протестът е акт на гражданско достойнство. На хора, които отказват да приемат, че така било винаги. И ще застанат на страната на това да не “изневерят” на себе си.
На протеста ще бъдете като политик, но и като гражданин. Какво ще кажете на тези, които все още се колебаят дали да излязат?
Ще им кажа, че след години няма да си спомняме конкретните детайли – дали е било горещо, кой е говорил от микрофона, колко време е продължило. Но ще помним дали сме били там.
Не искам повече да гледаме децата си в очите и да казваме: „Нищо не можеше да се направи.“ Можеше – ако бяхме повече. Колкото повече сме, толкова по-малка ще изглежда тази измамна, арогантна власт. Толкова по-силен ще е гласът на нормалността.
Протестът не е всичко, но е начало. Да покажем, че не се страхуваме, че няма да се примирим и че България не е ничия собственост. Тя е наша – и няма да я дадем без глас.
* * *
Повече информация за работата на Татяна Султанова, народен представител от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в 51-во Народно събрание, зам. председател Кописия по околна среда и водите и член на Комисия по образованието, може да намерите на: https://promeni-sliven.bg/
