Безводието вече не е абстрактна заплаха, а ежедневна реалност за десетки хиляди българи. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, над 260 000 души в страната са засегнати от воден режим. Област Сливен е една от най-сериозно засегнатите с 19 032 души, които живеят с нарушено водоснабдяване. Това включва редица населени места от общините Сливен и Нова Загора, където водният режим се дължи както на намалял дебит на местните водоизточници, така и на тежки аварии по мрежата.
В своя позиция народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и зам. председател на Комисията по околната среда и водите Татяна Султанова посочва: „Още при обсъждането на държавния бюджет за 2025 г. внесох три предложения, насочени към решаването на дългогодишни водни и инфраструктурни проблеми в област Сливен. Едно от тях беше проектът за изграждане на водоснабдителната система „Червенаково“ – изключително важен за над 800 души от 14 населени места в община Нова Загора. В тези села – Баня, Съдийско поле, Ценино, Кортен, Асеновец, Стоил Войвода, Загорци, Езеро, Богданово, Любенец, Любенова махала, Млекарево, Бял кладенец и Радецки – водният режим е постоянен. Водата в детските градини се носи с туби, съдовете се мият с вода от кладенец. Предложението ми осигуряваше средства за първите два етапа от изграждането на ВиК мрежата и пречиствателна станция – важна стъпка към дългосрочно решение.
От две години настоявам с. Крушаре в община Сливен, което също страда от тежки проблеми с водоснабдяването, да бъде включено в Националната инвестиционна програма. Това е Приложение 3 към Закона за държавния бюджет за 2025 г. Наред с Крушаре, десетки други населени места в областта имат нужда от спешен ремонт на ВиК мрежата – Жельо Войвода, Чинтулово, Градец, Самуилово, Филаретово, Медвен, градовете Шивачево, Твърдица и други. Програмата беше създадена от правителството на акад. Николай Денков именно за да отговори на такива нужди. Но нито един от подадените от мен проекти не беше включен в окончателния бюджет. Дори депутатите от управляващото мнозинство от Сливен не ги подкрепиха.“
Актуалните данни разкриват конкретните мащаби на проблема – в община Сливен без достъп до редовно водоснабдяване са селата Ичера, Сотиря, Новачево, Бяла, Градско, Глуфишево, Панаретово и Стара река. В община Нова Загора: Караново, Брястово, Загорци, Еленово и Радево. На 25 август към този списък се добавят и села с аварийни прекъсвания: Стоил войвода, Езеро, Богданово, Любенец, Любенова махала, Млекарево, Бял кладенец и Радецки.
В края на 2024 г. по настояване на ПП–ДБ бе създадена временна парламентарна комисия по въпросите на безводието. В нея Султанова участва активно, като настояваше за конкретни и реалистични решения. Сред предложенията на ПП-ДБ в приетия от комисията доклад са спешна инвентаризация на уязвимите водоизточници и въвеждане на кризисен фонд за ВиК аварии. Докладът беше завършен през юли, но така и не бе подложен на гласуване от председателя на народното събрание и към края на август още не е приет за изпълнение.
„Още през февруари внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, който предвижда възможност за по-бърза намеса в кризисни ситуации. Предложенията имаха за цел да дадат реални инструменти за превенция и бърза реакция при безводие, особено в региони като Сливен, където проблемите са хронични. В края на май той беше отхвърлен на първо четене в Комисията по околна среда и водите.“, коментира още Султанова.
Към настоящия момент изключително тревожен е фактът, че в държавния бюджет за 2025 г. не е заложено целево финансиране за справяне с водната криза. Всички предложения на ПП–ДБ в тази посока, включително и тези, засягащи конкретни населени места от област Сливен, бяха отхвърлени по време на бюджетните обсъждания. „Няма как да се решава толкова сериозен проблем с празни ръце. Няма и как да се повярва, че правителството приема кризата сериозно, след като в бюджета няма заложена нито една стотинка за справяне с нея“, категорична е Султанова.
На фона на нарастващото напрежение в засегнатите райони, включително и протести като този в Плевен, където стотици се редят на опашки за туба вода, политическото бездействие звучи все по-цинично. Особено остро тя реагира на изказвания от последните дни, включително и на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който предложи „сондажи и каптиране на извори“ като решение на кризата: „Думите им щяха да имат стойност, ако не идваха от хора, които управляваха цяло десетилетие и оставиха ВиК сектора в разруха. Не може да си част от проблема и сега да се представяш за решение.“
Още през 2016 г. като заместник-министър на регионалното развитие Николай Нанков обяви, че язовир „Черни Осъм“ ще бъде изграден, за да осигурява питейна вода за Ловеч и Плевен и да обслужва между 140 и 150 хиляди души. Почти девет години по-късно язовир няма. Работата по него е едва в начален етап на проучване, а междувременно Плевен е на воден режим и гражданите протестират. През 2020 г. правителството на ГЕРБ, обяви подновяване на проекта за водоснабдителната система „Дунав“, започната още през 1980 г. Обеща това да е първата поръчка за новия тогава ВиК холдинг, с инвестиции от общината и с 50 млн. лв. за спешни действия. Пет години по-късно реални резултати няма. Днес темата отново се „открива“ и започваме от нулата, връщаме се 40 години назад и се надяваме все пак нещо да се направи.
Според Султанова е време парламентът да приеме доклада на Временната комисия по безводието, да се осигури финансиране и да се въведе ясен механизъм за спешна реакция при водна криза.
