Докато страната е в августовски отпуск, зад тишината на ваканционния месец в системата на образованието се случват процеси, за които получавам изключително тревожни сигнали от учители, директори и хора от различни части на страната.
Като народен представител и член на Комисията по образование и наука съм сезирана за оказван натиск върху началници на Регионални управления на образованието да напуснат постовете си „по собствено желание“. По информацията, която получавам, те са привиквани в Министерството на образованието и науката и им се предлага да подадат заявления за напускане, а при отказ се говори за последващи проверки.
Още по-тревожни са сигналите за политическо кадруване по места. Според информацията, с която съм сезирана, на партийни събрания на „Прогресивна България“ и в кабинети на областни управители се обсъждат имена за позиции в системата на образованието- включително в Регионалните управления на образованието и за директорски постове в училища. Такива сигнали получавам и за Сливен.
Ако това се потвърди, означава, че решения, които трябва да бъдат резултат от законови и прозрачни процедури, професионални качества и доказани резултати, предварително се обсъждат и разпределят в партийни структури.
Партийното събрание не е конкурсна комисия. Партийната книжка не е диплома за компетентност. А българското училище не е кадрови резерв на управляващите.
Особено сериозен е въпросът защо се оказва натиск за освобождаване на ръководители именно сега. В хода на атестационната процедура и проведените през юли междинни срещи работата на началниците на РУО е оценявана спрямо заложените им цели и работни планове. По информацията, с която разполагам, оценките показват, че те изпълняват поставените им изисквания.
Тогава въпросът към министъра на образованието е съвсем прост:
Ако професионалната оценка не дава основание тези хора да бъдат отстранени, какъв е истинският критерий за смяната им- професионален или политически?
Правителството дойде с големи обещания за „нов морал“ и „нови правила“. Но нов морал не се прави със старите методи- натиск, страх от проверки, партийно кадруване и предварително разпределяне на постове.
Особено опасно е, когато подобен модел навлиза в образованието. Училището трябва да възпитава свободни и мислещи хора. Това трудно може да се случва в система, в която директорите трябва да се питат не дали работят добре, а дали са политически удобни.
Ако министърът счита сигналите, които получавам, за неверни, очаквам да ги опровергае публично, конкретно и незабавно. Ако са верни- говорим за недопустима политическа намеса в една от най-важните системи на държавата.
Като народен представител ще настоявам Министерството на образованието и науката да предостави информация за всички напуснали и освободени началници на РУО, основанията и процедурите за това, както и за назначенията на тяхно място. Ще настоявам да стане ясно и има ли назначавани проверки спрямо ръководители, отказали да напуснат.
За всеки, за когото има професионални основания да бъде освободен, те трябва да бъдат ясно посочени и защитени. Но ако единственият проблем на един директор или началник на РУО е, че не е „наш“, това вече не е управление на образованието. Това е политическо овладяване на образованието.
Няма да приема българското образование да бъде превърнато в политическа плячка. Училището принадлежи на децата, учителите и обществото- не на управляващата партия.
