На 14 февруари България е арена на своеобразен празничен дуел – от една страна, католическият Свети Валентин, денят на влюбените, а от друга – традиционният православен празник Свети Трифон, покровител на лозарите и винарите.
Дълго време 14 февруари у нас беше свързан единствено със Свети Трифон Зарезан, когато лозарите ритуално зарязват лозята за плодородие и отбелязват деня с вино и веселие. Тази традиция е дълбоко вкоренена в българската култура, особено в селските райони и винопроизводствените региони. Дори след преминаването на Българската православна църква към новия стил, според който официалният ден на Свети Трифон е на 1 февруари, народът продължава да го почита на 14-ти, както векове наред.
В края на XX век обаче западните влияния донесоха нова традиция – празнуването на Свети Валентин. След 1989 г. той бързо стана популярен сред младите, особено в големите градове. Романтични вечери, подаръци, шоколадови бонбони и валентинки започнаха да се налагат като неизменна част от деня. За разлика от виното, което се споделя в приятелска или семейна среда, Свети Валентин е по-личен и интимен празник.
Така 14 февруари в България стана ден на разделението между „любовта“ и „виното“. Според проучвания, по-възрастните поколения и традиционно настроените българи предпочитат Свети Трифон, докато младите и градските жители гравитират към Свети Валентин. Любопитно е, че все повече хора празнуват и двата празника – започват деня с чаша вино за Трифон Зарезан и го завършват с романтична вечеря за Свети Валентин.
Така в крайна сметка българският дух намира най-доброто решение – вместо да избира между виното и любовта, той ги съчетава в един голям празник на радостта и живота.
Сливен нюз
