Възможно е Старият бряст в Сливен да бъде съживен чрез техника от изкуството бонсай, смята художникът Цветан Стойчев
Старият бряст в Сливен – символ на града и на поколения сливналии – може да бъде върнат към живот с помощта на техника от бонсаите. Това сподели в интервю за БТА сливналията Цветан Стойчев, който от близо три десетилетия живее в САЩ, но продължава да се интересува живо от случващото се в родния му град.
По думите му, възможно решение за възраждането на вековното дърво е около неговия ствол да бъдат вплетени клони или издънки. Те ще запазят формата му, като при подходящо оформяне ще се изгради нова зелена корона. Стойчев изрази несъгласие с поставените около дървото бордюри, плочи и цветя, които според него му придават вид, напомнящ на мемориално място.
„С болка научих от фейсбук група за Сливен, че дървото съхне“, сподели той. Това се е случило малко след като Старият бряст бе избран за „Европейско дърво на годината“ – признание, което затвърди ролята му като сакрално място за жителите на града под Сините камъни. „Това е място за срещи, протести, спомени – всичко в нашия живот преминава през него“, допълни той.
Цветан Стойчев напуска България през 1996 година и се установява в Атланта, щата Джорджия, където създава семейство със съпругата си Шери, с която се запознава покрай нейната дейност в Корпуса на мира. Въпреки че не е завършил художествено образование, от ранна възраст се занимава с изкуство – рисува, моделира, създава скулптури. В детството си излага творби от пластилин в село Ичера, където прекарва част от младите си години. В САЩ работи като преподавател по изкуство.
След около 20 години отсъствие, тази година той се завръща в родния Сливен. Казва, че е приятно изненадан от възможностите за пътуване и достъпния интернет. Подкрепя и идеята за въвеждането на еврото в България, като прави паралел със САЩ, където отделните щати имат свои закони, но обща валута.
На въпрос дали планира завръщане в България, той сподели, че би желал да пътува между Америка и родината. Изразява надежда за бъдещето на Сливен и желание да съдейства за възраждането на Стария бряст. „Това дърво не бива да бъде просто паметник – то трябва да остане живо, да символизира града и живота в него“, подчерта Стойчев. По думите му, образът на Стария бряст е метафора за България – отсечен, но жив, борещ се за нов ден, колкото и непредвидим да е той.
Междувременно, от месец май т.г. Община Сливен прилага именно техника, сходна с тази, за която говори Стойчев – т.нар. Тануки бонсай. При нея се комбинира живо дърво с мъртва кора. В случая, бе дадена насока за растеж на клони от западната страна на Стария бряст, като един от тях преминава през хралупата към горната част на дънера.
Старият бряст е исторически символ на Сливен, вписан в герба на града, и последното оцеляло дърво от древната гора Magna Silva Bulgarica. През 2018 г. специалисти установяват, че дървото е поразено от холандска болест (трахеомикоза), въпреки поставената поливалентна ваксина.
През 2021 г. Общината организира обществена анкета относно бъдещето на Стария бряст. Повечето участници решиха той да се превърне в произведение на изкуството, като бе създаден и Обществен съвет от творци и специалисти. Обявен бе конкурс за идейни проекти с изискване да се запази част от изсъхналия ствол и кореновите издънки.
Старият бряст остава символ – не само на Сливен, но и на силата на живота, която намира път напред дори след тежки поражения.
