Среща със значима и стойностна книга

„Докосни ме“ е една приятна изненада, каквато отдавна не бях преживявал. Спретната 150 странична стихосбирка от Боян Иванов.

От анотацията научавам интересни подробности за автора – че е човек с разностранни интереси, с пет  висши образования и едно незавършено, човек, писал и поставял пиеси, рисувал, борил се човешки живот, общувал с личности като Владимир Висоцки и обичал артисти  като Стефан Данаилов…

Човек, за когото писаното слово се оказва не временна прищявка, а призвание, емоция и съдба.

„Докосни ме“ в структурно отношение е разделен на два дяла – „Докосни ме“ – своеобразен лиричен дневник и компендиум от най – съкровените му и изповедни интимни стихове и „Мой роден дом – сакрален!“, сбор от родолюбиви и патриотични творби, изпълнени с любов, копнеж и тревога, за чието структуриране и хронологично подреждане отговаря редакторката Цветелина Ангелова.

Като цяло книгата обхваща стихотворения, писани между 23 юни 2017 и 14 юли 2020 г.

„Докосни ме“ е поредица от емоционално правдиви  и безхитростно поднесени признания за любимата , към която чувствата на лирическия герой са искрени и непосредствени.

Тя е мечтаната жена, луната, царицата, царствената особа, която предизвиква несекващ копнеж и силна страст.

Не случайно в „Закрилница“ авторът споделя :

Всяка нощ те моля…

дай мъничко любов за мен

на моята любима…

единствена сред множество звезди!,

а в „Щастие“ признанието е още по – категорично :

Благодаря ти, че ми позволи

да те обичам…

Завърнало се мое щастие…

Поетът пренася на пиедестал своята любима, пише непрекъснато като в транс поредица от любовни послания.

За някои това може и да изглежда преувеличено или ненужно, но не може да се отрече главното и основното – в този свой своеобразен дневник Боян Петров Иванов е пределно откровен, разголен, уязвим и щастлив, от чувството, което го изгаря.

Вторият дял също притежава стойностни и ценни творби  – „Душата ми гори“, „Моят народ спи“, „Хроника за едно село“…

Тук Иванов е по – директен и критичен в изказа си.

Той се прехласва от красотата на родината си, но не се примирява с нейните недъзи и слабости :

Една мутра като лавина се втурва да закрива

хоризонта на моя заспал народ…

„Сам юнак на коня с тръба зове свойте братя на оръжие“…

Народът спи…

Моят народ спи…

Прозренията в граждански ангажираната му поезия са впечатляващи, Иванов прави  горчива преоценка  на своя живот в минипоемата „Равносметка на един път“, възхвалява родното си място – „Гомотарци“ и неусетно обхваща  кръга от вълнуващите го проблеми.

Ако има нещо,   за което запознатият с актуалната ни действителност читател може да съжалява, то е, че Боян Иванов не е имал възможност да разкрие в дълбочина и последователност своята визия за започналите на 9 юли 2020 г. протести срещу Борисов и неговото корумпирано управление.

„Моят народ спи“ е по – скоро първи и обнадеждаващ опит в тази насока.

Съобразявайки се с настоящето състояние на автора ще споделя, че изпитвам респект и уважение към неговите усилия на поетичното поле, ще стискам палци за неговия  жизнен и творческия  път, надявайки се за неговия юбилей – на 26 август 2021 г. той става на 70 – да ни зарадва с нова и още по – добра своя книга.

Борислав Гърдев

„Докосни ме“, Боян Петров Иванов, 2020, ред. Цветелина Ангелова, издател „Полиграфюг“, Хасково