В две топлоцентрали, както и в циментовите заводи в страната, се горят RDF отпадъци, тоест твърдо гориво, получено от отпадъци, известно и като модифицирано гориво.
ТЕЦ-овете, които имат инсталации за горене на битови отпадъци, са собственост на бизнесмена Христо Ковачки.
Разрешителни за горене на RDF имат топлофикациите в Бобов дол и Сливен.
В ТЕЦ Сливен се горят чрез модерна инсталация по 300-400 тона RDF на месец. Според специалисти при горенето си тези отпадъци отделят по-малко вредни емисии от замърсяването, което причиняват горенето на въглища.
На месец в ТЕЦ Сливен се горят по 300-400 тона RDF, каза председателят на съвета на директорите на топлоцентарлите в Бургас и Сливен – Ангел Ангелов:
“ТЕЦ Сливен гори 700 тона на ден въглища и гори 20 тона на ден RDF“.
Ангел Ангелов определи като спекулации информациите, че при горенето на RDF отпадъци се отделят опасни за здравето на хората флорани и диоксини:
“Флорани и диоксини се отделят при изгарянето на RDF на ниски температури. Когато температурите са над 850, например в Сливен се горят на между 1000 – 1100 градуса, тогава всичко се разгражда и ги няма тези замърсители“.
В ТЕЦ Сливен се горят основно отпадъци от депото в Ямбол. Преди близо година там са внесени за горене и отпадъци от Италия. RDF внасят и всички държави в Европа, които имат изградени модерни инсталации за горене на битовите отпадъци, каза още Ангел Ангелов.
В ТЕЦ Бургас не се горят RDF отпадъци
“Ръководството на ТЕЦ Бургас имаше среща с РИОЗ – Бургас с ХЕИ, за да проучи възможността да се гори RDF. И не че инсталацията, която щеше да направи ТЕЦ Бургас щеше да бъде някаква долнопробна и замърсяваща, просто хората ни обясниха, че регионът тук е доста натоварен от емисии по отношение на работата на “Лукойл“ и на завода “ Кроношпан“, коменитра още Ангел Ангелов.
