Спомен за воеводата Мамин Кольо

На 20 март 1880 г. е роден войводата Мамин Кольо. Възпят е в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище.
Никола Коев е роден в Хасково през 1880 година. Братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование. От януари 1901 до ноември 1902 г. служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.
По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Кольо се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят.
Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Кольо се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.
От 1912 година Мамин Кольо е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Беломорския проход е самостоятелен войвода.
През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.
След освобождението на Западна Тракия Мамин Кольо се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско и от 1914 до 1919 г. живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. В периода 1920 – 1924 г. сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.
След 1924 г. се оттегля от революционна дейност и до 1945 г. е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. От 1949 г. до смъртта си през 1961 г. живее в родния си град Хасково.
Поклон!
източник: Памет българска