Каракачанската общност в Сливен представи традициите си с изложба и концерт в зала „Сливен“. Във фоайето на залата бяха показани снимки на каракачански семейства от 20-те и 30-те години на миналия век, автентични вещи от бита и поминъка, ръчно изработени тъкани, включително и старо знаме на общността. Наред с изложбата, свързана с миналото, бяха подредени и фотоси от съвремието – моменти от събора на каракачаните в местността Карандила и младите участници в него, наследили музикалните и танцови традиции от възрастните поколения. Фолклорният състав от дружеството на каракачаните в Сливен показа характерните хора „трендафиля“, „цамикос“, „сортос“. В състава участват трийсетина деца и младежи на възраст от 5 до 18 години. Част от тях живеят и в Гърция и затова се включват в дейността му през летните месеци. Изявяват се на каракачанските събори в Сливен и в Гърция, заяви ръководителката Ана Граменова. Впечатление направиха носиите на момичетата – тъкани, ушити и украсени на ръка. Всяко от тези живописни женски облекла тежи между 15 и 17 килограма и е наследено от бабите и прабабите, обясниха от дружеството. Празникът завърши с дегустация на специалитети от традиционната кухня, приготвени основно с продукти, каквито старите каракачани сами са си произвеждали – сирене, мляко, масло.
Гости на събитието, организирано от Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България и от Общината, бяха зам.кметовете Пепа Чиликова и Стоян Марков, приятели, членове на сливенското дружество. Посрещна ги председателят на федерацията Коста Къчев. Амбицията ни е, каза той, да бъде преведена и издадена книгата за каракачаните в България на писателя Еврипидис Макридис, както и да бъде показана изложба на художника Никола Заров.
Имената и на двамата творци са специални за общността. Макридис е автор на много учебници, художествена литература и книги за гръцките народни песни. За подготовката на сборника си, посветен на каракачаните, преди петнайсетина години той пристигна на събора в Сливен, събра народни песни, записа традиционни обичаи. Книгата му за каракачаните в България е единствена по рода си, с принос в съхраняването на културно-историческото наследство на общността. Художникът Никола Заров /1931 – 2015 г./, също представител на етноса, е завършил Националната художествена академия. Автор е на популярни платна със сюжети от каракачанския живот, повечето нарисувани с интересна техника за наслагване на боите направо с тубите. Преди изложбата част от картините му ще бъдат реставрирани.
Каракачанската общност в Сливен е от близо 5000 души. Две от двайсетте дружества на федерацията са създадени в Града под Сините камъни.
