Сливенските овощари продължават да настояват да се уреди проблемът с ползването на специално изградената за тях база – т.нар. Пазар за плодове, зеленчуци и цветя.
Това каза в интервю за БТА кметът на сливенското село Гавраилово Димитър Андреев, който има прасковени насаждения в навечерието на ежегодния празник „Златна праскова“, при който си дават среща производители, преработватели, търговци, научни институти и фирми, предлагащи препарати за растителна защита.
„Тази сграда бе изградена за производителите“, каза Димитър Андреев, според когото тя се използва, за да се печели от тях чрез наеми, несъществуващи разходи за ток и вода. Той каза още, че само в сливенското тържище работното време започва от 6 часа сутринта, докато в другите е неограничено. Така се образували километрични опашки от хора, които чакат да продадат стоката си.
Фермерите искат да ползват базата през сезона, а наемите да бъдат на достъпни цени. Проблемът за тържището ще бъде поставен пред земеделския министър, под чийто патронаж е празника „Златна праскова“, и който е поканен да присъства, но все още не е потвърдил официално. Стопаните ще го помолят за съдействие, въпреки че Министерството на земеделието не е принципал на Пазара за плодове, зеленчуци и цветя.
Въпреки по-високите цени на торове и препарати, изкупните цени на прасковите са като миналогодишните. Тазгодишната кампания по изкупуване на прасковите е започнала с 65 ст/кг. „Горивата са два пъти по-скъпи, препаратите няколко пъти са поскъпнали, торовете – три пъти, но цените са същите, посочи Андреев. Цената на водата на декар за поливка е 50 лева. Инфлацията „изяде“ и субсидиите от държавата“, каза той.
Друг проблем, по думите му, е намирането на работна ръка. „В овощарството има много ръчен труд – резитба, почистване, варосване, бране. Това осигурява работа на много семейства. Тези хора обаче отиват във Франция, Испания и Великобритания, където взимат много по-високи надници“, каза той. Според него статистиката, отчитаща по-ниска безработица напоследък, е заради факта, че по-малко хора се регистрират в Бюрата по труда. Те масово намират сезонна работа в чужбина, като в държавния бюджет от тях не влизат никакви осигуровки и данъци.
Метеорологичните условия през тази година не са били благоприятни за прасковените насаждения и не се очаква много добро качество, смята Димитър Андреев. В някои райони са измръзнали определени сортове, в други е паднала градушка и реколтата е компрометирана. Големите температури пък не позволявали на плода да расте.
Рано е да се говори за добивите, тъй като беритбата започна преди пет-шест дена, каза той.
Празникът „Златна праскова“ през тази година ще се състои от 26 до 28 юли. Организира се от Община Сливен, Министерството на земеделието, Общински съвет – Сливен, Кметство Гавраилово, Народно читалище „Слънце 1928“-Гавраилово, Институт по овощарство – Пловдив, Сдружението на производителите на праскови „Българска праскова“ и Националната служба за съвети в земеделието. Посетителите могат да участват в дегустации и конкурси, ще има и изложби. В програмата са включени фолклорни изпълнения, семинари за новостите в отглеждането на прасковените насаждения, информация за нови сортове, препарати за растителна защита и др.
Целта на празника е да се възстанови производството на праскови в района на Сливен и да се съхранят фолклорните традиции. В Сливенско се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Прасковите са около 16 000 декара, а близо 3000 декара са насажденията със сливи и джанки, 8000 декара са черешите.
