Сливен е част от Първия Национален велосипеден план на България, който е готов от месеци и съдържа стратегически цели за управление на придвижването с велосипед и велосипедния туризъм на национално ниво. През общината минава т.нар. Подбалкански маршрут с дължина 446,3 км (светло зелено).
Планът е изготвен от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) с асоцииран партньор Министерството на туризма. Планът е резултат от международния проект Danube Cycle Plans, в който 9 държави от Дунавския регион правят първите си велосипедни стратегии или ревизират предходни. България, както и Сърбия, Словакия, Хърватска и Румъния изготвиха първите си национални велосипедни планове, докато Австрия, Унгария, Чехия. Словения водят процеса с опита си.
Към момента всички държави са приели своите велосипедни планове с изключение на България. У нас все още се очаква разглеждането на плана от министерства и вземане на решение от Министерски съвет. Министерствата на регионалното развитие и на транспорта не могат да се разберат кой да отговаря за прилагането на важните цели за развитието на велотранспорта и велотуризма у нас.
В плана е представена концепция за национална мрежа с велосипедни маршрути. Тя определя основни направления за развитие на велосипедни маршрути, които да свързват страната в посока север-юг и запад-изток. За обособяване на маршрути със значителна дължина от порядъка на стотици километри е възможно използването на различни пътища. Това могат да бъдат спокойни местни пътища с много ниска натовареност с моторизиран трафик, полски пътища и горски пътеки с достатъчно плътна настилка и подходящо отводняване, самостоятелни велосипедни алеи или такива, които са изградени успоредно на главен път, пътища изградени върху диги и др. По този начин инфраструктурата, която формира велосипедния маршрут, представлява комбинация от различни пътища за да се сформира трасе с възможност за колоездене в продължение на дни, седмици, а защо не и повече от месец.
Неделима част от инфраструктурата на велосипедните маршрути е правилното маркиране с насочващи табели, които осигуряват сигурност, комфорт и безопасност за колоездачите.
Концепцията за национална мрежа определя 9 маршрута с обща дължина от 4658 км и дава връзките с веломаршрутите през границите с националните веломрежи на съседните на България държави.
Националните маршрути и техните трасета в километри:
1. Искър-Струма – 445,5 км (жълто)
2. Дунав-Черно море – 719,6 км (светло синьо)
3. Янтра-Марица-Арда – 334,6 км (кафяво)
4. Предбалкан – 824,0 км (тъмно зелено)
5. Лудогорие – 220,2 км (оранжево)
6. Подбалкански – 446,3 км (светло зелено)
7. Черноморски – 343,6 км (тъмно синьо)
8. Виа Диагоналис – 375,2 км (лилаво)
9. Пътя на Желязната завеса – 949,5 км (червено)
Със собствени средства и най-вече с европейско финансиране изградените досега велоалеи в градовете са твърде малко, твърде разпокъсани, а за качеството им свидетелстват оплакванията на велосипедистите и слабият ефект за насърчаване на хората да използват велосипед. Планирането на инвестициите във велоинфраструктура трябва да става ръка за ръка между общините, потребителите и държавата, като се основава на данни и добри практики. Но именно данните са липсващото звено, което да обоснове конкретни мерки, затова и събирането им е сред приоритетите на национално ниво в заложената велосипедна политика в националния план.
