На 17 октомври от 18 ч. в зала „Зора“ сливенската публика ще има шанса да види документалния филм „Формулата на Тео“. Специален гост на прожекцията ще е „главният герой“ – учитeлят по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев. Пред „Сливен нюз“ режисьорът Николай Василев разказа за лентата, която продължава да събира интереса на зрители от цялата страна.
Идвате в Сливен, за да представите филма си „Формулата на Тео“, заедно с Вас ще дойде и Теодосий Теодосиев – главният Ви герой, как се оказа така, че един документален филм е толкова интересен за публиката, отношението към него е като към игрален хит?
Преди време когато чалга звездата Десислава направи някакъв клип и режисьора му носеше същото като моето име, ми се обадиха десетки хора с възхита да ме питат аз ли съм правил клипа. Стана ми доста неприятно да обяснявам че не съм аз и нямам нищо общо. След толкова прожекции на моя филм, вече ми пишат и се обаждат стотици хора не само от България, а от цял свя и с удоволствие им обяснявам че ще направим всичко възможно за да стигне филма-послание до тях… Радвам се че нещо което е много важно го направихме интересно, а не както обикновенно се случва интересното да го направят важно. Наскоро бях в Сливен, изчистих спомените си от онзи град, който посетих преди години – с ровове по улиците и тъжен център. През септември мои приятели ми показаха един дишащ град с голямо сърце и история, с хора с много отворени умове. Тогава си казах, че тук трябва да покажа филма си и да доведа Теодосий Теодосиев.
Защо решихте да направите филм за Теодосий Теодосиев?
Идеята да снимам филм за Тео – Теодосий Теодосиев е от доста години. Аз съм от Казанлък и се познавам с някои от неговите ученици. Иван Бъчваров е негов възпитаник от първите випуски на казанлъшката математическата гимназия и беше основният провокатор да се заснеме филма. В момента Бъчваров е преподавател във физическия факултет на СУ, ръководител на лабораторията по нелинейна оптика и лазерна техника, която е една от най-добрите лаборатории в България и много известна в света. Преди 5 години Бъчваров ме запозна с Тео и още тогава видях в негово лице изключително интересен герой. Той е нетипичен, извън системата, в конфликт е със средата си… Постига резултати и прави това, без да има финансов интерес…
Най-много от всичко обаче в Тео ме респектира съзнанието му за мисия и за това колко неотклонен и предан е той в пътя си. Видях че той е човек, който ако му влезеш на честотата, може много да те повдигне и да ти помогне да развиеш потенциала си. Ако човек обаче го гледа от страни с обикновените очи (като онези родители, които протестираха за това че пише двойки) може да му намери много недостатъци…
Снимате над 200 часа, за да направите филма – какво направихте с толкова много снимачен материал?
Снимахме филма повече от година, на финала имахме над 200 часа суров материал. През това време посетихме всичко възможни лагери и школи за деца, които бяха организирани от него. Видяхме голяма част от бъдещия елит на държавата и това зарежда с оптимизъм. Пътувахме до Шанхай, където Тео се срещна с конфуцианското мислене и съзнание и където беше поканен да изнесе специална лекция по повод деня на физиката. В Китай се опитаха да го съблазнят да остане и да го направят милионер… Но Тео им обясни че иска да направи свое собствено училище, като джадайски скит високо в планината в село Бъзовец и отказа милионите на китайците. Наистина ние се изморявахме да го преследваме с нашата камера, но той никак не беше изтощен… Формулите, които пишеше по дъските, някак си все едно го зареждаха.Да си призная никога не съм бил човек на точните науки. Бях предпазлив, когато ставаше въпрос за физика в присъствието на Тео. Най-голямата тайна досега между нас беше, че всъщност аз не съм на ти с физиката. Но пък съм намерил изкуството, в което мога да съм в свои води…
– С какво си обяснявате успеха на филма, очаквахте ли го?
Покрай Тео открих, че хората имат болезнена нужда от вдъхновители и положителни личности. Явно е, че хората не живеят само с пошлостта на масовата „култура“ или битовизма на ежедневието. Хората търсят нещо, което да ги възвисява, даже и само като мечта. Има дефицит на образци, на личности, които са изстрадали или извървели това, което проповядват като истини. Светът ни е силно подменен като ценности и това ерозира всяко усилие да се правят крачки напред. Стигнало се е дотам, че Тео да бъде канен на срещи на учители, за да им говори, да им връща идеята за смисъла и да ги вдъхновява. Свикнали сме да възприемаме будителите като абстрактни фигури, които ни гледат от снимките по стените. Днес живеем в една общност с такъв жив човек, който е съвсем обикновен, но е абсолютно различен.
– Как въздейства филма на хората – вие пътувате из цялата страна с него?
– Тео е един училищен звънец, който не престава да бие. Той ни кара да си представим, че силата е вътре в нас и чака с нетърпение да се изяви под формата на някакъв подвиг – по-силно, по-далеч, по-нагоре от довчерашното можене. Сега, докато снимах филма за учителя по физика Тео, видях как тази божественост във всеки може да бъде изведена и превърната в действена сила. Тео обича да цитира една любима мисъл на Айнщайн, която пък е идея на Сократ, че „главата на ученика не е кофа, която трябва да бъде напълнена, а факла която трябва да бъде възпламенена от учителя“…
– От какви учители имаме нужда днес?
Мисля, че днес имаме спешна нужда от учители водени не от инстинкта за оцеляване, а със съзнание за мисия, които да възпламеняват! Само това може да се противопостави на примитивния свят, готов вместо да запали собствената си будност да взриви всички наоколо. Това го казвам в най-общ смисъл, защото всеки незнаещ и невеж и несъбуден човек е потенциално опасен за мястото, което обитава.
– И каква е формулата на Тео, разбрахте ли я?
Формулата на Тео не е една и тя не е написана до край. Той с всеки урок пише по един знак, в някого, някъде, където това ще даде плодовете си в бъдещето. И ние вече виждаме какво се случва с неговите възпитаници. Не само златните медали от олимпиадите, които са повече от няколко европейски страни взети заедно. Медалите са сензацията, която обикновеното мислене може да възприеме, но те не са същественото. В десетки лаборатории и научни центрове, ако щете и в по-обикновените професии по света, има хора, формирани от Тео, които се занимават с проблеми от бъдещето.
