Броени дни остават до т.нар канонически избор на нов Сливенски митрополит. Страстите за нажежени до червено, а лобитата в Светия синод работят активно и в двете посоки.
От една страна, вървят писма за подкрепа на някой от досега номинираните кандидати, от друга – позиции за прибързано полагане на подпис и недомислени реакции. Хора с авторитет и достолепие се отмята от позициите си, притиснати от разни зависимости.
Едно е ясно за обикновения мирянин, не само в Сливенска епархия, но в цялата българска християнска общност, че каквато е битката за власт в държавата, такава е и в църквата. Става въпрос за достъп до ресурс и влияние! Става въпрос и за бъдеща подкрепа, което неминуемо ще бъде нужна при бъдещи гласувания, вътре в самия Синод. Защото никой от критиците не се аргументира защо е за или против. Никой от стожерите на вярата не говори за морал, християнски ценности и общо благополучие. Всеки се е прилепил към даден „обръч по интереси“ и слугува на благодетелите си.
Рано или късно, нов Сливенски митрополит ще има и няма значение как ше се казва той. Големият въпрос е доколко християните припознават институцията „Българска православна църква“ като стожер на вярата и доколко не.
И нека Бог пази България! Защото май не остана друг, който да го прави.
