На 17.06.2022г., в Дом за стари хора – Сливен, служители на РБ”Сава Доброплодни” организираха литературно четене, посветено на живота и творчеството на известния сливенец Радой Ралин – поет, писател, дисидент, сатирик и бунтар, който вместо ятаган и пушка използва своите писалка, ум и уста и за когото културата е седяла винаги над държавността.
Радой Ралин е роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо Стоянов (Таньо войвода). Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“.
Завършва гимназия в родния си град през 1941г., след което записва право в Софийския университет. През юли – септември 1941г. списва в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, Участва като доброволец във Втората световна война (1944 – 1945).
Работил е като редактор в списание „Славяни“(1945 –1946 и, във в. „Литературен фронт“(1946 – 1949). В периода 1949 –1950г. е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. През 1952 – 1961 г. е редактор във в. „Стършел“, 1961 – 1963 г. – във в. „Литературни новини“, 1961 – 1963 г. – в Студията за игрални филми, а от 1964 до 1966 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни документални киносатири „Фокус“. В периода 1967-1968г. е редактор в издателство „Български писател“, а по-късно в Българска кинематография (1976 –1987) и във в. „Литературен фронт“ (1987 – 1990).
Р.Ралин е автор на 12 поетични книги, 17 книги с проза, 5 сатирични пиеси, 5 киносатири, 11 сценарии за игрални и документални филми и др.
За първи път печата свое стихотворение през 1931 г. в детския вестник „Изгрев“ в Сливен. Първите му хумористични стихотворения са публикувани през 1939 – 1940 г. във в. „Бургаски фар“.
В творчеството си възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – епиграма, апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Неговите творби са превеждани на 37 езика (включително и китайски).
Носител е на редица отличия и награди: орден „Червено знаме на труда“ (1973);Заслужил деятел на културата (1980); на орден „Георги Димитров“ (1983); През 2003 г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата..През 1993г. връща наградата „Добри Чинтулов“, защото е „компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия „за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда „Христо Г. Данов“ за 2000 г. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна „Любовта е лудост“ (септември 2003 г.).
Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. в София
На срещата бяха представени важни моменти от живота и творческите „битки” на Р.Ралин споделени от него в литературната анкета „Просто живях…”, съставена от литературния критик Вихрен Чернокожев. Прочетени бяха и стихотворения, епиграми и афоризми на писателя.
Много емоционално възрастните хора споделиха своето мнение и впечатления от творчеството на писателя. Припомниха си с вълнение колко популярни са били сред хората епиграмите осмиващи недъзите на обществото и управлението на страната през 70-те и 80-те години на миналия век.
Срещата завърши с пожелание за нови прояви организирани от РБ”Сава Доброплодни” в Дома за стари хора, посветени и на други именити сливенци
