През първия етап от кризата позитиви извличат политиците, поставили живота и здравето на хората над икономиката. Това показва националното представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено сред 1000 българи в периода 28 април – 5-ти май.
От социологическата агенция отчитат спад в персоналния рейтинг на президента Румен Радев. Положителните оценки намаляват с 8% (от 48% през декември до 40% в началото на май) за сметка на отрицателните мнения, които нарастват с 10% – от 15 на 25 на сто.
От „Алфа Рисърч“ отчитат, че за първи път от встъпването в длъжност на държавния глава, президент и премиер се изравняват по доверие (40% – за Радев, 40% – за Борисов).
Проучването отбелязва повишаване на цялостния рейтинг на Бойко Борисов, като той достига вторите относително най-високи стойности след първите години на първия му мандат – 40% положителни оценки за дейността му (ръст от 10% спрямо декември), 31% отрицателни (спад от 8% спрямо декември). От агенцията посочват, че за последен път премиерът има позитивен рейтинг, но с минимален превес на одобрението над неодобрението (37%:35%) през юни 2018 г., в края на българското европредседателство.
Те подчертават, че три съществени обществени нагласи обуславят рейтингите на президента и премиера.
Първата е консолидацията на обществото зад тезата, че има неща, в които можем да се справим не по-зле от много други страни. 40% са на мнение, че страната ни се справя по-добре от повечето европейски страни в борбата срещу коронавируса, според 38% – в едни направления се справяме по-добре, в други по-зле. Едва 14% пък смятат, че във всичко се справяме по-зле. Тази оценка подобрява позициите на изпълнителната власт, която пое отговорност за противокризисните мерки и влошава тези на президента, който беше един от основните критици на предприетата стратегия.
Второ, за общественото мнение изходът от директните сблъсъци между премиер и президент е в полза на премиера. Предвид доскорошната дистанция в нивата им на доверие, това е доста сериозно обръщане на нагласите, дори и да е само временно, отбелязват от „Алфа Рисърч“. 34% одобряват позицията на Борисов относно мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в първоначалната остра фаза от кризата срещу 27% подкрепа за позицията на Радев. По-сближени са оценките за позициите им относно скоростта и подхода към икономическото възстановяване – 28% одобряват тезите на премиера срещу 24% – на президента.
Трето, отчита се сериозна подкрепа както за предприетите мерки през този период, така и за начина, по който хората са се възползвали от тях. 70% одобряват здравно-карантинните мерки, чувствайки се по-сигурни с тях. 60% – мерките в образованието и най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата им. 52% пък е подкрепата за социалните мерки, насочени към най-уязвимите и рискови групи. Преобладаващо критични настроения има само към все още неясните икономически мерки.
У хората все още доминират страховете и предпазливостта – предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността (40%) пред високата или много бавна скорост.
„В това отношение до момента Борисов успя да съвмести и двете основни обществени настроения – на страха за личния и на близките живот и здраве, и на нетърпението за излизане от социална изолация. Радев зае една по-идеологическа позиция в защита на „гражданина и икономиката“, която обаче „увисна“ откъм носители, тъй като неговите основни избиратели не са енергичните млади юпита, които са основните изразители на подобни настроения, а далеч по-рисковите и затова по-загрижени за собственото си здраве хора от по-високите възрастови групи. Което доведе и до спада в неговата подкрепа“, посочват от „Алфа Рисърч“.
Проучването показва, че двата месеца извънредно положение водят до двоен негативен резултат и за БСП. Лидерът й Корнелия Нинова губи 6% подкрепа и рейтингът й спада до ниво от 15%. Още по-сериозно изглежда отражението върху електоралната подкрепа за БСП. Спрямо декември партията губи около 1/3 от потенциалните си избиратели (от 21.5% на 12.2%).
В края на извънредното положение ГЕРБ отбелязва сериозно преимущество на полето на електоралните нагласи. Запазвайки позициите си от преди кризата почти без промяна (20.8%), само поради ерозията на БСП (до 12.2%), той получава почти двойна електорална преднина пред нея. На трето място остава хипотетичната формация на Слави Трифонов. При останалите политически субекти съществени промени няма – почти всички те губят леко от кризата, включително малкия коалиционен партньор „Обединени патриоти“, които остават в сянката на големия управляващ.