Проучване: Почти всеки втори българин се страхува от коронавируса

sliven novini

Справянето с икономическите последствия от кризата с коронавируса е най-важната тема за българите след края на извънредното положение у нас. Това показват данни от проучване на „Барометър България“, проведено сред 828 души в периода 20-25 юни 2020 година.

За цели 82,4% от българите най-важно е как страната ни ще се справи с икономическите последствия, породени от кризата с коронавирус. На фона на това отминаването на заразата е важна тема за 38,9% от българите, а за 36,5% това е разхлабването на мерките. 24,3% пък открояват като важна тема състоянието на здравната ни система след кризата. Процентите от отговорите надхвърлят 100, защото анкетираните са давали повече от един отговор.

В края на февруари в редовното си проучване „Барометър България“ зададе въпроса „Страхувате ли се от коронавируса?“. Днес, няколко месеца по-късно, мнението на хората е претърпяло промяна. На същия въпрос респондентите дават доста различни отговори, отбелязват от агенцията.
Така например, докато преди повечето от нашите сънародници неглижираха въпроса със заразата, то днес 43,7% заявяват, че се страхуват (в края февруари 25,6% са посочили, че ги е страх). На същия фон намалява значително делът на тези, които смятат, че паниката е изкуствено създадена и няма причини за страх – февруари са били 26,5%, а днес – 15,2%.

Устойчив е делът на тези пък, които заявяват, че следят новините, но не изпадат в паника – 30,2% в края на февруари и 33,2% през месец юни. Почти двойно са се увеличили анкетираните, които смятат, че коронавирусът е поредният грип, който ще отмине – сега са 10,1%, а преди – 5,2%.

Според експертите промяната в отношението на българите къмпандемията от COVID-19 явно се дължи на нейния обхват и продължителност. Въпреки че България е от страните, в които няма голям брой заразени и смъртни случаи, страхът на сънародниците ни все пак е нараснал значително.

В проучването е зададен и въпросът коя е институцията, която е изиграла най-важна роля по време на извънредното положение. Респондентите подреждат почти с равен дял Министерският съвет – 31,6%, и Национален оперативен щаб – 30,2%. Народно събрание е институцията с на-важна роля според 24,2%, а за 4,3% това е здравният министър. 9,7% от анкетираните не могат да посочат.

Що се отнася до готовността на българите да гласуват, ако изборите са днес, от агенцията не отчитат сериозна промяна в нагласите, породени от пандемията.

При вот сега, според преизчислените данни от заявилите, че ще гласуват, ГЕРБ остават водеща политическа сила и за тях биха дали вота си 33,5% от анкетираните, които ще отидат пред урните.

БСП са на второ място с 18,2%, но продължава тенденцията им на отлив на подкрепа, като вътрешните противоречия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват избирателите им, включително и от най-твърдото им ядро, отбелязват от „Барометър България“. Няма промяна в подкрепата на традиционния електорат на ДПС и те биха били трета политическа сила с 10 % от гласовете, ако изборите се провеждаха сега.

При избори днес Обединени патриоти с 9% биха били четвъртата политическа сила в бъдещия парламент, като през последните месеци запазват и консолидират подкрепата на патриотично настроената част от българските избиратели.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която наскоро получи регистрация, тепърва ще трябва да изгради структури и предстои да се види какви лица ще представи пред евентуалните си избиратели на местно ниво. Към момента разчита предимно на популярността на лидера си, като телевизионна звезда, и привлича подкрепата на 3,4% от анкетираните – предимно млади хора във възрастовата група 18-26 години и от малки населени места.

Според проучването на този етап „Демократична България“ остава под изборната бариера. Към днешна дата привлича вота на 3% от анкетираните – десни избиратели от столицата и най-големите градове.

Наблюдава се и значим процент колебаещи се (10,7%), част от които са привърженици на левия политически сектор, които засега са снели традиционното си доверие към столетницата, но все още не са решили към кого да го насочат.

И през юни значителен си остава делът на негласуващите – 43,5%.