Пред обществеността на Котел беше представен един много амбициозен проект, които по думите на кмета на общината – Коста Каранашев, би бил полезен, както в национален, така и в световен мащаб.
„Община Котел заслужава да бъде място със специален статут, а природните ѝ дадености, културните традиции и населените ѝ места, да бъдат оценени като ценност за цялото човечество. Както вече ви съобщихме миналия месец, Община Котел започна изпълнението на проект за развитие на културното наследство чрез инициативата – Икономузей. Част от неговото реализиране е свързано и с изграждането на комплекс „Геопарк Котел“. В близките месеци ни предстои осъществяване на контакт с президент на глобалната мрежа от геопаркове – Николаос Зурус и се надяваме, че тази инициатива ще бъде добро допълнение към бъдещата ни регистрация на „Геопарк Котел“, каза по време на представянето на идеята кметът. „В България до този момент има създаден един такъв комплекс „Геопарк Белоградчик“, който за съжаление има две неуспешни кандидатури за статут пред организацията за култура и образование ЮНЕСКО“, посочи още той.
Основна заслуга за разработването на идеята за „Геопарк Котел” е на проф. Димитър Синьовски. Той от дълго време посещава община Котел периодично, за да проучва всички местности и находища – скални, минерални и геоложки. Професор Синьовски е човекът, които има и главна заслуга в разработването на идеята за „Геопарк Белоградчик”.
Пред събралата се публика Димитър Синьовски описа, какво представляват геопарковете и подчерта, че според геоложкото наследство се делят на две категории – геопаркове с обекти от естетическа стойност и такива с обекти от научна стойност. По–голямата част, от геопарковете, които представляват атракция за посетителите са тези, с обекти от естетическа стойност и от тази гледна точка, геопарковете обединяват такива обекти, които се наричат „геотопи“ с естетическа и научна стойност.
„Обектите с научна стойност са тези върху които се демонстрира геоложката история на региона“, каза професорът и продължи с това, че в котленско има варовици, на които може да се демонстрират климатичните цикли в геоложкото минало. „От образователна гледна точка, такъв „геотоп“ би бил от изключителна важност, тъй като чрез него може да се покаже, както на ученици, така и на техните родители, че глобалните затопляния и застудявания са нещо нормално в геоложката история на земята и не са причинени от човека“, каза професорът.
На територията на община Котел има над 30 природни забележителности, които са свързани главно с карстовите образования. Сред тях са доста от пещерите, Урушки скали, местността „Злостен“ и др. Оказва се, че и в района на гр. Котел има налични такива обекти, които са с висока научна стойност.
Геопарковете по принцип се създават от геолози, посочва Синьовски, но не са предназначен за геолози. Основните обекти в тях са свързани с природното наследство на даден район. Заедно с тях като „геотопи“ са обектите на културно-историческото и духовното наследство. „Когато може да се демонстрира връзката между геологията и културно-историческото наследство, това е най- добрият вариант за създаването на един геопарк. В Котел има огромно съприкосновение между геологията и културно-историческото наследство и то е в двете средновековни църкви. Връзката с геологията може да се демонстрира и в развитието на местните занаяти, уникалната възрожденска архитектура и изграждането на стени не само на църкви, но и на къщи, които са построени с камъни от определени места около Котел. Предимството на Котел е в това, че скалните му находища са близо до града или в рамките на самия град. Съвсем лесно може да се демонстрира на посетителите произхода на камъните, на фосилите, на вкаменелостите и т.н.“, посочва Синьовски. Той добави, че геопарковете дават световна популярност на регионални празници, фестивали и местни занаяти, чиято продукция в последствие излиза на пазара с логото на дадения геопарк. Точно поради тази причина Котел трябва да се възползва от възможността за изграждане на геопарк на своята територия и да го използва като ракета носител за реклама в глобалната орбита.
„Дано Котел стане първия български геопарк към ЮНЕСКО, защото има едно преимущество– наличието на Природонаучен музей. Допълнена с една геоложка експозиция, той би станал още по-атрактивен и интересен за посещение“, посочи професорът.
По мнението на експерта, създаването на геопарк, всъщност е дело на цялата общност. Без човешки фактор, подобно на проекта за изграждане на летен възрожденски атракцион, и този е немислим. Получи ли „Геопарк Котел“ регистрация на статута си към ЮНЕСКО, това означава, че за него и за Котел ще се знае по цял свят.
