Имало е опасност последствията от атентата в кафе-сладкарница „Епруветката“ в Сливен да бъдат много по-сериозни. Това каза в интервю за БТА Марин Кавръков, който през 1985 година е бил оперативен работник в сливенското окръжно управление на Държавна сигурност и на него е възложено разследването на терористичния акт.
На 9 март се навършват 37 години от взривовете в заведението на хотел „Сливен“ и на гара „Буново“, където във вагона за майки с деца във влака загиват седем души. Сред тях има деца, други девет са ранени тежко. Една от жертвите – Райна Бозукова е от Сливен.
В Сливен няма убити хора, но има много ранени – около 30 души с нарязани лица, ръце, разказа Кавръков, разпитвал много от свидетелите.
В 22:03 часа на днешния ден през 85-та година в кафе-сладкарница „Епруветката“ на хотел „Сливен“ се взривява самоделно взривно устройство. Бомбата избухва минути след като от градския часовник прозвучава Чинтуловата песен „Стани, стани, юнак балкански!“, разказват хората, станали свидетели на атентата.
Сладкарницата се намира в ниското тяло на хотела, тя е дълго и тясно помещение с остъклени северна и южна стена, заради което го наричат „Епруветката“. Заведението е любимо място на много хора, ученици от горните класове, младежи, което от сутрин до вечер е препълнено.
Тогавашният 9 март е бил почивен ден и заведението е било пълно с посетители. Бомбата е била сложена в коридора на помещението, където е имало гардероб. Взривното устройство е скрито зад параван от талашит. Този параван е омекотил до известна степен взривната вълна. Всички прозорци са били изпотрошени, по чудо няма жертви, коментира Марин Кавръков.
Новината за атентата го заварва на семейно тържество, но никой от семейството му не разбира защо се налага да тръгне бързо към града. „Цялото окръжно управление на МВР бе вдигнато под тревога, спомня си той. Вече беше ясно, че става дума за умишлено деяние.“ Спомня си също, че е нарисувал схемата на взривното устройство и дори познава часовника, с който е взривена бомбата. „Беше руски будилник „Слава“, продаваха се евтино навсякъде и беше модерен навремето, разказа той. Циферблатът му бе пластмасов, а когато се взривява взривно устройство със закъснение, стрелките на часовника служат като контакт.“ Механизмът му е познат, защото военната му специалност е сапьор. Експертизата след няколко дни показва, че той наистина е установил как е направено устройството и дори марката на часовника. Два месеца след инцидента бил прехвърлен в Шесто отделение на ДС, което тогава се е занимавало с идеологическата диверсия. Дотогава не е имало специализирана структура, свързана с борба с терора в България. Прецедентът обаче е станал причина да се създаде такава група „Терор“, чийто предмет на дейност е в Шесто управление.
Разследват се пет версии за евентуалните извършители по групово дело за оперативна разработка с кодово име „Мерзавци“. Първоначално Кавръков работи по три от версиите и определя годините от 85-та до 89-та като най-кошмарните в живота си. През 1989 година е „Голямата екскурзия“ – изселването на българските турци. По думите му, тези събития са свързани и са поредица от обстоятелства, които са предизвикали Възродителния процес.
Следващата година – 1986-та, за него е изпълнена с денонощен труд по делото, проверявайки различна и голяма по обем информация. Над сто души, посетили заведението в този ден, са били разпитани.
Единайсет са заподозрените, но, по думите му, по съвсем косвени и второстепенни признаци. Предприема действия, за да ги активизира и те да се разкрият. Разпитвани са в контролирани ситуации, като целта е да се срещне всеки с всеки в рамките на три денонощия.
„Всички разследвани бяха от Сливен, разказа Кавръков, но отказа да назове имената им, защото са били невинни. Сред тях само един е бил криминално проявен. Работило се е по версии за психически неустойчив човек, другата е била евентуално отмъщение от военен, който има познания за взривове. Друга версия е, че това са протурски националисти, която се потвърждава през 1987 година.
„Сигурен съм, че тези хора от Сливен, които бяха наблюдавани осем месеца, и сега не знаят за това и затова не ги споменавам, каза Кавръков. Ако някога се разсекрети цялата разработка „Мерзавци“, тогава тези заподозрени хора ще излязат. Почувствах лично облекчение, че тези хора не са го направили“, сподели той.
Впоследствие става ясно, че извършителите са от Руенската община, че двама от тях са били агенти на Държавна сигурност. Пет човека са били осъдени – трима извършители и двама помагачи. Преките извършители са осъдени на смърт и разстреляни.
Разкрити са били през 1987 година, като междувременно не са престанали да действат – писали са заплашителни писма на Тодор Живков и министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.
Разкрити са чрез графологически експертизи на един от извършителите, който работил в „Ресторанти и спални вагони“ към ЖП в Бургас. Той продавал сладолед на гарата и е един от участниците, писал писмата. В дома му са били монтирани микрофони и разследващите са стигнали и до другите атентатори. Електротехник е направил взривното устройство, друг се е качил на влака, слизайки в Сливен, оставяйки взривно устройство във вагона за майки с деца, избухнало на гара Буново. Нагласено е така, че да се взриви в тунела и вероятно тогава е щяло да има стотици убити, посочи Марин Кавръков. Същият човек оставя взривното устройство и в „Епруветката“, като не е ясно защо избира мястото. Вероятно в Сливен е имал връзка с пътнически влак, за да се прибере обратно в Бургас.
„Много хора казват, че Възродителният процес, смяната на имената, е бил причината за извършването на тези терористични актове“, каза Кавръков. Според него обаче, влиянието на турските служби в страната ни е започнало много преди 1985 година. По думите му, след военния преврат в Турция през 1980 година, в България има активизиране на турските служби, редица терористични актове и действия, за които не се е давала гласност. „Много хора от моето поколение все още не знаят за тези неща, младите въобще нямат представа. Възродителният процес е следствие от поредица от събития“, категоричен е той.
Източник: БТА-Сливен
