Сливенската общественост загуби един от своите видни спортни деятели – Петър Балездров.
Като бивш отговорен секретар, а след това и президент на футболния клуб Сливен, Петър Балездров е сред хората с основен принос за най-големия успех на отбора – спечелването на Купата на България през 1990 година. През 2014 година е в обществения юбилеен комитет за отбелязването на 100-годишнината на организиран футбол в Града под Сините камъни, включващо демонстративен мач между ЦСКА и Сливен, повторение на финала от 1990-а.
Години по-късно, връщайки се към големия триумф, Балездров, отдава значимото на архитекта на успеха – старши треньорът Людмил Горанов: „Преди финала се игра последният кръг от първенството. Ние приемахме Пирин, а ЦСКА, който вече беше шампион, гостуваше на Ботев във Враца. Непосредствено преди мача се оказа, че Людмил Горанов го няма и никой не знае къде е…
Именно той на въведе и системата за разуматзнаване на бъдещите съперници, като помощник-треньор и видеооператор наблюдаваха мача на отбора, срещу който трябваше да играем следващата седмица. Така постъпи и на финала. В Габрово по това време имаше като цяло два хотела и Сливен беше в единия, а ЦСКА – в другия.
Горанов ме накара да си взема стая в този на съперниците ни и в 1.00 часа през нощта да отида при него и да му докладвам дали футболистите са си легнали в 22,30 часа и въобще как е настроението в техния лагер. Там цареше подценяване, приемаха ни като селски отбор, а играчите до полунощ ходеха напред-назад из фоайето на хотела и никой не спеше…“
Петър Балездров е и бивш председател на Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България.
Мир на праха му!
