Преди три месеца бях извън политиката. И както всички работих и живеех настрани от партии и Община. Ситуацията в държавата и в Сливен виждах като тях – аз бях и съм от многохилядната група на „потърпевшите“. „Потърпевшите“ от Синята зона, от състоянието на улиците, от среднощните „дрифтове“ по тях, от демографския срив… Заради професията си познавам и „другото“ лице на Сливен – бедността, мизерията, проблемите, озлоблението между хората, престъпността.
Днес, три дни преди изборите, все още съм същата Пламена Петрова – момичето израснало в панелния квартал, майката, живееща пак в панелен квартал и адвокатът, работещ на свободна практика.
Решението ми да вляза в надпреварата за кмет не беше лесно – имам нормален живот, като всички други. За месец официална кампания видях какво е от другата страна на „нормалните хора“ и чух за себе си, че:
Първо, казват: не съм била познато лице
Второ, твърдят: не съм била подготвена за кмет
Първото бе определяно като основен „пропуск“ на Българската социалдемократическа партия. Тя издига някой, който не е политически известен. Все едно не виждаме колко много политиката е мразена от хората точно заради все един и същи звезди, които са я окупирали. В „опитни“ медии дори имената ми бяха написани Пламен Стефанов Петков. Не вярвам, че е случайна грешка, а поредното натъртване в полза на тях – „известните“ политици и в ущърб на мен – „неизвестната“, посмяла да поиска да участва.
Второто – моята подготовка. Тя бе изтъквана като важен проблем. Все едно има училище за кметове. Моята подготовка е законът. Образованието ми така ме е (де)формирало, че при мен първосигнално излиза само едно – това законосъобразно ли е? Смятам, че законът е доста добра основа за всеки кмет, дори за „опитните“.
Не съм от „политическите школи“ и „икономическите кръгове“ на големите партии.
Виждам раздразнението от ляво – но думи като „свобода“, „равенство“, „братство“, „солидарност“, „социална община“ не са партийна или идеологическа собственост. Не разбирам лявото „мърморене“: „Как може някой, който не е получил нашата благословия да използва тези думи“. Те не са ваши – те са на всички и ако не сте секта трябва да се радвате, че и „неизвестните“ ги приемат. Вие не бяхте ли партия на „малките“, на „неизвестните“, партията „даваща шанс“?
Пренебрежението в дясно ме радва. Нашата писта не е тяхната писта.
За месец прескочих на терена на „големите“. Изводът ми – те не са „големи“. Ние, другите, „неизвестните“, тези, на които ни бъркат имената, сме сила. Анонимната сила на града, на кварталите му, на селата. Сила, от която те се страхуват и която искат да управляват. Наясно са, че ако се разбунтуваме тихо в урните, можем да променим „известните“ схеми и „опитните“ играчи.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
