Аз съм „Червеният пират“ от новото шоу „GD BOP Comedy“. Талантът ми се роди в Сливен, а когато един гражданин от местния квартал „Надежда“ ме снабди с почти оригинална тапия за ментални увреждания, започнах своите прояви. Ала сцената се оказа малка, провинциална пък и по ония места духа силен вятър и ме отвея на гастрол чак в София. Там се регистрирах като клошар. Живеех по улиците и се изхранвах с това, дето оставяха в гробищните паркове и по кофите за боклук. Щото в столицата хем много паркове, хем боклук в изобилие, сбран от къде ли не.
Един ден като ровех в контейнерите за разделно събиране на отпадъци гледам в единия два модерни телефона. Във втория намирам справочник на адресите на всички институции и извадка от ГРАО за роднинските връзки на отговорни държавни люде. А в третия, този за отпадъчни стъклени опаковки, не щеш ли бутилка с уиски „Синьо Джони“, ама пълна и даже не отваряна. Викам си: “Туй е знак!“. И се замислих, какво ли иска да ми подскаже Господ.
Изпих питието и отидох да прилегна до една сграда, че взе нещо много да духа. Там имаше някакъв клуб, в който не можех да вляза, ама като отвореха вратата да мине някой лъхаше на топло. Пък вратата я отваряха често и аз като погледна все едни лица на познати хора ми се привиждат. Заспал съм и сънувам, че от небето се чува глас: „Отвори справочника, дето намери! Хващай джиесемите и започвай да пишеш заплашителни писма до всички, които ти се сторят известни и познати!“. Таман да попитам: “Кои точно бе, Боже?“ и нещо ме разтърси. Отварям едното око и що да видя – някакъв с униформа се надвесил над мен и ме бута: “ Хайде вдигай се оттук и изчезвай! Хващай се за работа, а не ми се търкаляй по тротоарите!“
И аз се хванах за онова, което ми подсказа гласът от небосвода. Пишех и обикалях скъпите хотели, които имат „Wi-Fi“ интернет и не ми искат парола, за да го пускам там, където ми скимне. Пък не щеш ли медиите започнаха да ме отразяват и станах популярен като „Червеният пират“. Така влязох и в новото шоу „GD BOP Comedy“ и съм на път да бъде прибран на топло, тъй като зимата щяла да продължи чак до края на месеца. Документът, дето ми даде оня гражданин от Сливен, си е в мен и знам, че той ще ми отвори всяка заключена врата, защото ме е предпазвал винаги от дискриминация.
Сега търся информация от къде да се снабдя с още удостоверения за ментални увреждания. Питам, значи, къде ще ми излязат по на сметка, дали от диспансера в Курило или в Карлуково. Не ги искам за мен, а за едни граждани. Били чули какво са рекли по мой адрес и обещаха да „повЕрват“. На всеки, който ми съдейства по тази линия, обещавам да го посоча като свой съучастник и даже, ако иска, да му пускам закани и заплахи. Така гарантирам, че бързо ще стане медийна звезда, па току виж го поканили и в парламента. А на всички онези, запазили детската наивност в себе си, препоръчвам да гледат спектаклите на новото шоу и да дочакат да пукне пролет преди тях. Честита Баба Марта скъпи мои клиенти! Да срещнем Първи април с настроение като наш национален празник!
01.03.2024 г.
Йордан Нихризов
