Предложението първият ден от болничните да не се плаща на работника няма да бъде внесено в Народното събрание, съобщи пред журналисти министър председателят Бойко Борисов, цитиран от БНР.
Той е на обиколка във Великотърновско и Габровско за инспекция на инфраструктурни обекти.
„Не може да наказваме истинските болни, но заедно с работодателите и синдикатите ще обсъдим проблемите с фалшивите болнични и ТЕЛК-ове“, написа премиерът във „Фейсбук“.
Заради силния обществен отпор и след като синдикатите заявиха, че ще организират национален протест, премиерът заяви, че няма да допусне изменението в нормативната уредба, одобрено от съвета на коалицията, да бъде внесено в парламента.
Всъщност процедурата, подкрепяна от финансовия министър, формално е извън правомощията на правителството, което вече внесе в Народното събрание пакета законодателни промени, свързани с приемането на проектобюджета за следващата година. В този пакет предложението за болничните липсваше. За промяната се изказаха представители на коалиционните партньори ВМРО и НФСБ, но и депутати от ГЕРБ.
Едновременно с това Борисов потвърди другото решение на управляващите – минималната пенсия догодина да стане 250 лева, а не 234.13 лв., както е записано в правителствения законопроект. „Приходните агенции работят добре, икономиката и индустрията вървят нагоре, можем да си го позволим“, добави той.
Къде в ЕС как се плаща обезщетението за болест
Междувременно двата национално представителни синдиката – КНСБ и „Подкрепа“ опровергаха аргументите на онези от работодателските организации, които предлагат първият ден от болничния лист да не се плаща като мярка срещу големия брой фалшиви болнични и използването им за удължаване на отпуската.
Според публикация на Асоциацията на индустриалния капитал към 1 януари 2019 г. от общо 28 държави-членки, само в 9 болничният започва да се изплаща от първия ден (Белгия, България, Германия, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария), а в други три (Дания, Хърватия, Финландия) това се отнася само за наетите, но не и за самонаетите. В останалите 16 има отлагане с между 1 и 3 дни, сочи справка на работодателската организация.
„Подкрепа“ оспорва това с информация, че в 22 държави се плаща от първия ден, а примерът с Швеция, даден в телевизионно интервю от представител на бизнеса, според когото там първите седим дни не се плащат, не отговарят на истината.
Девет са държавите, в които бизнесът покрива между 2 и 10 дни, между които и България с три, сочат данните на „Подкрепа“.Според синдиката в цели 11 държави работодателите изплащат обезщетения/заплати повече от 30 дни.
Нарастват ли болничните и с колко
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) пък се е заела да опровергае твърдението на същата работодателска организация, че от 2012 г. насам броят на болничните листове нараства 2 пъти, а платените по тях средства – 3 пъти. КНСБ се позовава на статистиката на НОИ според която за 2018 г. болничните листове с продължителност до 3 дни, които се плащат само от работодателите, се равняват на 55 хил. дни (0,31%) от общо изплатени в страната 18 млн. дни.
Какво показват данните на НОИ
„Дневник“ проследи данните на Националния осигурителен институт за първичните болнични листове, издадени за общо заболяване (без продълженията, трудовите злополуки и професионалните болести). Сравнението с първите шест месеца на 2012 г. показва, че броят им не само не расте, но и леко намалява – от 576 хил. броя тогава на 568 хил. броя между януари и юни 2019 г.. В годините пик е отбелязан през 2017 г., когато за първите шест месеца са регистрирани 809 хил. първични болнични листа, но през следващата те падат на 561.4 хил.
