В неделя в храма в кв. „Речица“ ще има служба, на която миряни ще се съберат, за да изразят протеста си срещу низвергването на отец Иван от църквата и отнемане на правото му да служи.
Отец Иван пък ще обжалва решението Епархийския съвет от 11 февруари, потвърдено от Светия синод на Българската православна църква. Зад него застават множество миряни и граждани на Сливен.
Отец Иван служеше в кв. „Речица“ в Сливен и стана широкоизвестен покрай изборите за Сливенски митрополит през март 2024 г., когато започна гладна стачка – обяви, че спира да се храни и да пие вода, докато Синодът не касира касацията си. Впоследствие Аготополски еп. Йеротей написа публично писмо, за да го спре и разубеди.
Акт защитаващ каноните или саморазправа с Отеца, който открито изрази несъгласие с процедурата и методите, довели до избора на Арсений за нов сливенски митрополит? – този въпрос стои след решението на Митрополията в Сливен.
Иконом Иван Иванов, свещеник в църква „Св. Троица“ в сливенския квартал „Речица”, е низвергнат от духовен сан, без да бъде отлъчен от Църквата. Богослужебната комисия е документирала действия на свещеника, които противоречат на вярата, каноните и правилата на Православната църква. Наказанието е наложено заради системни и тежки нарушения на множество апостолски и вселенски правила, както и на задълженията му като свещенослужител, произтичащи от чл. 135, т. 20 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия. На тази база Духовният съд е постановил неговото низвержение.
Това гласи краткото съобщение на Сливенската митрополия за низвергването на Отец Иван.
В много по-обширен документ – Протокол от заседанието на Комисията, който също е публичен и може да отворите ТУК, се обосновава и самото решение. То е фокусирано върху промяната на отделни думи от канонични текстове по време на служението му.
Според Комисията в служението си иконом Иван Иванов е „допуснал системно и тежко нарушаване на 39-то и 25-то Апостолско правило, 20 правило на Първия Вселенски събор, 1 правило на Втория Вселенски събор, 7 правило на Третия Вселенски събор, 90 правило на Шестия Вселенски събор, 2 правило на Трулския събор, 7 и 8 правило на Гангърския събор, 1 и 2 правило на Картагенския събор и 1 правило на Св. Василий Велики, което същевременно представлява нарушение от негова страна на задълженията му като свещенослужител, произтичащи от чл. 135, т. 20 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия“.
От излагането на сложната материя, в която няма как да е вещ дори ревностен православен, може да се обобщи, че „прегрешението“ се състои основно в превеждането на текстове от каноничния църковно-славянски език на език достъпен за миряните.
Малцина са експертите , които могат да спорят „уставно“ по канона с вещите църковни лица и вероятно всеки опит това да бъде направено ще бъде оборен отново канонично. Ясно е, че църквата е институция, която дължи хилядолетното си съществуване именно на спазването на канонични правила. Също толкова ясно е, че тя не би била толкова дълговечна, ако се скъса връзката с миряните, която е жива заради свещениците като отец Иван, служещи в храмовете.
В отстраняването му излиза и друг вечен въпрос – кое е по-важно – свещените думи да се изричат на правилен език и по канон или да бъдат разбираеми за умовете и душите на миряните и обикновените хора? Ако по време на църковно-славянските борби нашите предци се придължаха към канона, вероятно никога нямаше да има независима българска църква. Нямаше да го има и първото масово просветляване на българите и първият импулс към свобода през Възраждането.
На тези въпрос трябва да отговори и Сливенската митрополия днес – има ли реваншизъм в решението й, ще стои ли до болката на миряните или ще се затвори в елитарността на представителното служение?
За сега от митрополията уточняват, че иконом Иванов е отказал да се съобрази с препоръките на Епархийския съвет и да коригира поведението си, въпреки даденото обещание да отстрани пропуските в служението си.
