България отбелязва 149 години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.
В ранната си възраст става послушник и обикаля из селата, за да събира помощи за Хилендарския манастир. Учи църковно пеене и богослужение, а през 1858 година приема монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий.
Четири години по-късно под влиянието на Георги Сава Раковски Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия. В този период получава и прозвището Левски, за което има няколко теории. Според една от тях Кунчев успява да прескочи голям и широк трап, след което определят скока му като „лъвски“.
Други приемат, че прозвището му е дадено заради смелостта и храбростта, които проявява непрекъснато.
Така той последвал съдбата си да служи на отечеството и посветил живота си на каузата за освобождението на България. А в спомените и в сърцата на бъдещите поколения, освен като революционер, той ще остане и като гениален стратег, създал нелегална мрежа от комитети, обхванала цялата страна.
До есента на 1872 година са изградени и първите окръжни центрове, които осъществяват координацията между Букурещкия централен комитет и местните в страната. През декември Левски е заловен край Къкринското ханче. Отведен е на разпит в Търново, а след това е съпроводен до София, за да се изправи пред съда.
Обесен на 6 февруари по стар стил или 18 февруари по нов стил.
В Сливен днес от 17.00 ч. на пл. „Васил Левски“ ще се проведе ритуал по поднасяне на цветя пред паметника на Васил Иванов Кунчев – Левски по повод 149 години от неговата гибел.
