Областният управител на Сливен инж.Маринчо Христов откри местната конференция по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“, която се състоя на 8 февруари в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Сливен. Проектът се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект „Европа в България: Общо бъдеще“ и в него взеха участие още кметът на Община Сливен Стефан Радев, заместник-кметът по икономическото развитие в община Сливен Стоян Марков, директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“ доц. д-р Николай Сираков, Доброслав Иванов, журналист и почетен член на Националното дружество „Традиция, както и Дора Куршумова от „Обществен дарителски фонд Сливен“.
Областният управител представи ключовите за област Сливен проекти заложени в новата интегрирана териториална стратегия за развитие на Югоизточния район за планиране. Изграждане на индустриална зона Сливен – Ямбол, четирилентов път между двата съседни града, нова пътна връзка за автомагистрала „Тракия“ край Кермен, обходен път Юг, свързващ Сливен и Елхово, модернизация на железопътната линия Казанлък – Сливен- Зимница, които са част от тях.
В предходния програмен период 2014 – 2020 г. в Сливенска област Европа е инвестирала огромен обем от средства. Реализирани са 1288 проекта за близо 520 млн. лв., като безвъзмездното европейско финансиране е почти 374 млн. лева.
„Кохезионната политика има изключително важно значение за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, както и намаляването на различията между регионите“ подчерта областният управител.
Част от проектите са успешно приключили, а други продължават да се изпълняват и към днешна дата.
„Тези проекти имат много важен принос за подобряване на качеството на живот на хората в областта – подобряване на заетостта, на грижата за възрастните хора, популяризиране на културното наследство, историческите забележителности, туризма, подкрепа за бизнеса и екологията в региона“, заяви още Христов.
Кметът на Община Сливен Стефан Радев каза, че в момента се изпълнява най-всеобхватния проект в страната по оперативната програма „Региони в растеж“ и Фонда за устойчиви градове, “Това е интегрираният проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческата инфраструктура. В него са включени най-голям брой обекти спрямо другите проекти, като сред тях са четири от национално значение” посочи още той.
Обновяват се къщата музей на Хаджи Димитър, къщата музей на Добри Чинтулов, къщата музей на сливенския бит и първата текстилна фабрика на Балканите, построена преди 190 години от Добри Желязков. Извършва се и ремонт на въжения лифт към Карандила, който е един от малкото в страната и тази година се навършват 50 години от пускането му в експлоатация. По същия проект се обновява късноантичната и средновековна крепост „Туида“, ще бъде изграден и Туристически културно-информационен център, посочи кметът.
По думите му Община Сливен продължава да изпълнява и един от най-големите в страната проекти „Топъл обяд“. По него се предоставя безплатно хранене за 1400 жители на общината в 43 населени места.
Над 65 млн. са инвестирани в община Сливен по различните европейски програми през периода 2014 – 2020 г., припомни кметът. Реализирани са много важни за развитието на общината проекти. Изцяло обновен е градският транспорт – с нови автобуси, електробуси и тролейбуси, изградена е веломрежа в града. Подобрена е градската среда – изградени са новия парк „Асеновец“ и редица детски и спортни площадки в сливенските квартали.
С европейски средства са построени и напълно оборудвани четири нови сгради, предоставящи социални услуги – Център за грижа за лица с психични разстройства, Кризисен център, Център за грижа за лица с умствена изостаналост и Център за бездомни. Подобрена е и образователната инфраструктура, като са извършени основни ремонти на четири детски градини в Сливен, допълни Радев.
Към момента вече са одобрени първите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. От 81 проектни предложения, подготвени с административната и финансова подкрепа на Общината, 16 са одобрени и тези жилищни сгради ще бъдат санирани по националната програма. Останалите блокове, без един, са в резервен списък.
Управителят на Областния информационен център (ОИЦ) Весела Омайникова представи информация, според която В изпълнение на кохезионната политика за двата програмни периода от 2007 до 2020 г. в област Сливен са реализирани 1303 проекта на обща стойност над 578 млн. лв., като от тях безвъзмездна финансова помощ по европейски програми е над 425 млн. лева. С най-много привлечени средства в региона се открояват програмите „Околна среда“, „Иновации и конкурентоспособност“ и „Региони в растеж“.
Към момента по ОП „Околна среда“ се изпълняват два големи проекта. Единият е на ВиК Сливен за реконструкция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура на стойност 131 млн. лв., който трябва да приключи до 31 май тази година. Другият проект е за подобряване качеството на атмосферния въздух на стойност над 13 млн. лева. През периода 2014 – 2020 г. по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ в област Сливен проектите са на обща стойност над 55 млн. лв., от които повече от 34 млн. лева са безвъзмездна финансова помощ.
През новия програмен период 2021 – 2027 г. и четирите общини в област Сливен изпълняват проекти за осигуряване на топъл обяд на нуждаещи се. Общата безвъзмездна финансова помощ по тях е над 10,6 млн.лева. Близо 7,4 млн. лв. са проектите по програмата „Развитие на човешките ресурси“. По Националния план за възстановяване и устойчивост в Сливенска област се изпълняват проекти за над 23,1 млн. лева, като безвъзмездната финансова помощ по тях е над 16,6 млн. лева.
През новия програмен период мрежата от 27 областни информационни центрове (ОИЦ) в страната разширява дейността си. Освен за възможностите за финансиране по европейските програми, те предоставят и информация за мерките за енергийна ефективност по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Така че гражданите в цялата страна да имат равен достъп до информация за европейско финансиране и да се осигури публичност и прозрачност на целия процес“, посочи още управителят на ОИЦ – Сливен Весела Омайникова.
„Един от най-мащабните ни проекти, свързан с подобряване на туристическата и културно-историческа инфраструктура в Сливен, е Интегрираният проект за развитие на туризма, започнал през 2019 г., заяви заместник-кметът по икономическото развитие в община Сливен Стоян Марков. Това е първият проект от тази програма с най-много национални обекти – общо осем, включени за ремонт и консервация и оборудване.
Партньори по проекта са Регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ и общинското предприятие „Пътнически превози“. Заложените дейности са за обновяване и консервация на обекти и недвижими културни ценности с категория „национално значение“ и включват осем важни обекта – Първа българска текстилна фабрика, къщи музеи на Хаджи Димитър, Добри Чинтулов и Сливенски бит, античната крепост „Туида“ и др. Започна и основен ремонт на въжената линия до местността Карандила.
Предвижда се още дигитализация и виртуално представяне на обектите, както и изграждане на туристически културно-информационен център. Закупено е модерно обзавеждане и оборудване за тези обекти, заложено е още създаване на дигитална карта на всички забележителности на Сливен и общината от областта на архитектурата, исторически и природни обекти. Към настоящия момент са приключили строително-монтажните работи и консервацията и предстои въвеждането в експлоатация на къщите музеи.
В първата държавна текстилна фабрика в момента се извършват строителни дейности, като обектът е от над 3500 кв. метра. Тя ще бъде превърната в музеен комплекс. Приключил е и текущият ремонт на крепост „Туида“, където вече има обновена сцена и амфитеатър, обновени алеи, осветление, паркинг. Там ще бъде експонирана т.нар. Къща на виното с енотека, включваща вина от всички производители в Сливенско.
Продължава основният ремонт на лифта, като се очаква дейностите да завършат през месец май тази година. „Надяваме се за петдесетгодишнината от пускането му в експлоатация да дадем възможност да работи още толкова време, защото той е може би единственият в страната, който за толкова години не е спирал да работи“, каза Стоян Марков. Ще бъде направен специален електронен пътеводител за всички туристически и културно-исторически обекти в Сливен, който освен информация за обектите, на рекламни „тотеми“ ще се рекламират предстоящите събития там. Дигитализацията е заложена като част от дейностите, които ще изпълнят Регионалния исторически музей и Художествената галерия като партньори на общината.
Благодарение този проект Сливен вече ще има модерни и европейски музеи. В тях ще се заложи на дигитализация и интерактивното представяне на експозициите, за да са адекватни на новото време и да привличат все повече млади хора, каза директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен доц. д-р Николай Сираков.
В обновяваните в момента музейни обекти ще има също обособени зали за работа с деца и изнесени учебни часове. „Нашият акцент е да привлечем младите, учениците, да станат наистина приятели на музеите. И ние да излезем от онова шаблонно и клиширано положение, в което бяха музеите – едни статични, старомодни и скучни сгради. Искаме да бъдем наистина атрактивни и на това най-вече залагаме“, допълни доц. Сираков.
Проектът за обновяване на музеите в Сливен е изключително важен, тъй като в последните 40 години в тях не са правени толкова мащабни ремонти, подчерта доц. Сираков. „Особено къщите музеи плачеха за такъв ремонт, а благодарение на проекта придобиха съвсем нов вид“.
Обновената къща-музей на Хаджи Димитър се очаква да бъде открита официално на 10 май, когато се навършват 184 години от рождението на войводата.
Местната власт и културните институции в Сливен си сътрудничат с граждански организации
За важността на проекта и сътрудничеството на местната власт, културните институти и гражданските организации в подобни инициативи с културно-историческо значение, своето мнение представиха Доброслав Иванов, журналист и почетен член на Националното дружество „Традиция“, и Дора Куршумова от „Обществен дарителски фонд Сливен“.
„Къщата музей „Хаджи Димитър“ е едно от местата, където духът на Сливен е толкова добре подчертан, чест прави на намерението на музейното ръководство да раздвижи това, което представляват музейните обекти, посочи Доброслав Иванов. Това са не само места, които трябва да извършват научна дейност с различните годишници, които издават, с различни статии, монографии и т.н., но и да се обърнат към хората, така че да бъдат средища на събития. Това, което направи общината с този проект, е нещо много значимо и ще бъде жалко, ако не продължи да се развива. Необходима е синергия между институциите и патриотични, родолюбиви организации, които могат да мобилизират местната общност в една по-атрактивна, интерактивна среда, където да има висок интерес.“ Той изтъкна, че задача на всички, които работят в сферата на културата е едновременно да привлекат младите и да направят туристическите маршрути по-атрактивни, както и да привлекат туристи от страната и чужбина. Иванов отправи препоръки към Общината, свързани с атрактивни събития, с които да се разнообразят съществуващи фестивали и събори, като например местни кулинарни специалитети и др.
„Причините да бъде посетен Сливен са поне хиляда, като в инициативата „Сто причини да посетите Сливенския край“ са обвързани с известното наименование „Градът на стоте войводи“, каза Дора Куршумова, която изтъкна усилията на неправителствената организация и Община Сливен да популяризират града и околностите. Тя препоръча да се ползва опита им при организирането на фестивали, работата с деца и др. Сред предложенията са още популяризиране на местни ястия и вина, каквито са събрани от Фонда в „Пътеводител на виното в Сливенския край“ и „Атлас на традициите в Сливенския край“.
Началото на поредицата от конференции по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ бе дадено на 20 декември миналата година в София. Последваха форуми в Русе, Букурещ, Разград, Силистра, Габрово, Бургас и Сливен. До август 2024 г. БТА ще организира конференции в градовете Благоевград, Варна, Видин, Враца, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Самоков, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Одрин, Скопие и Солун.