Идеята за облагане на печалбите на банките над обичайните нива с допълнителен данък продължава да предизвиква полемика в обществото и институциите. Дискусията подчертава сложния баланс между социалната справедливост и финансовата стабилност, като поставя въпроса за ролята на основните институции в процеса.
Данните за банковия сектор са повече от красноречиви. С реализирани печалби от 5.5 милиарда лева за последните две години и възвръщаемост, сред най-високите в Европа, банковият сектор в България е в подем. Димо Дренчев от „Възраждане“ посочи, че планираните приходи от 810 милиона лева чрез допълнително облагане на тези печалби биха могли да осигурят значителен финансов ресурс за ключови социални програми.
Въпреки това, предложението срещна сериозна съпротива. Управителят на Българската народна банка защити банковия сектор, като предупреди за рисковете, които допълнителният данък би могъл да създаде – включително евентуално повишаване на лихвите по кредитите и възможно напрежение върху финансовата стабилност. Тази позиция обаче предизвика критики. БНБ е гарант не само на финансовата, но и на икономическата стабилност в страната, а приоритетите ѝ би трябвало да бъдат в обществен интерес, а не в защита на корпоративните интереси на банките.
Министърът на финансите Людмила Петкова обоснова решението да се изтегли предложението за облагане с аргумента, че глобалният корпоративен минимален данък, който ще влезе в сила от 2025 г., вече предвижда увеличение на данъчната тежест за банките. Тя подчерта, че новите изравнителни вноски ще доведат до значително по-големи постъпления в бюджета, отколкото първоначално планираните 810 милиона лева.
В същото време редица европейски държави вече прилагат подобни данъчни мерки или се подготвят за въвеждането им. Примерът на Литва и Латвия, които успешно реализират политики за облагане на банковите печалби, показва, че подобни решения могат да бъдат част от устойчив модел за икономическо развитие.
Въпросът остава отворен: дали България ще предпочете да увеличи приноса на банковия сектор към общественото благо, или ще запази настоящото статукво, следвайки аргументите за защита на финансовата стабилност. Ролята на институции като БНБ в този процес е ключова и следва да бъде подчинена на обществените, а не на частните интереси.
Сливен нюз
