Не вярвайте на всичко прочетено в Интернет, а търсете истината!

В интернет гъмжи от информационни и наукообразни сайтове, всеки  от тях претендиращ за обективност и безпристрастност на предлаганите съобщения. За жалост в днешното време, когато методите на манипулация са част от модерното общество горните твърдения са доста далеч от реалността. Няма да използвам примери с нашумелите в последните дни статии за ликвидираните от комунистическите терористични групи през 1943 г. ген. Луков, полк. Пантев и адвокат Сотир Янев. Нито ще влезна в спор по фундаменталните теми за климатичните промени, предизвикани от човека. Защото опонентите могат да изтъкнат, че всеки в едно демократично общество, воюващо с цензурата, има право да изложи публично своето мнение и виждания за определена историческа личност или световен процес.

Затова ще се огранича с пример засягаш самия мене, с претенцията, че имам най-добри познания в това какви идеи изповядвам и в какви общества съм членувал. Та преди повече от 10 години в наукообразната „Уикипедия“ някой неизвестен за мен автор ме удостои със статия, гарнирана със моя снимка, взета от мрежата. Съдържанието твърдя, че бе невероятно обективно, макар и насочено само към дейността ми като политик. Така информацията стоя две петилетки и аз се шегувах като си погледна снимката, че съм като онзи герой от романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“, само че в огледален вариант. Не щеш ли забелязах, как написаното се отдалечава във времето и реших да вкарам информация за книгите, които съм написал и издал в годините след това.

Месеци след опита ми да си направя реклама с художественото творчество се случи нещо невероятно. Кориците на книгите изчезнаха от статията в „Уикипедия“, а там под снимката ми изгря линк към една политическа организация, в която никога не съм членувал. Последвайки препратката установих, че принадлежа на политическа партия, регистрирана през месец декември 2002 г., където искам да отбележа са се числели д-р Петър Дертлиев /починал 2000 г./, Коста Лулчев /починал 1965 г./ и даже Янко Сакъзов /починал 1941 г./. Въпросната организация твърдеше, че е член на Социалистическия интернационал / учреден през 1951 г. във Франкфурт/ още от далечната 1893 г. макар да е „била създадена през …. 1989 г“. Извършила е безброй други неща като формирането на СДС, участие в коалицията ОДС 1997 г., в която има двама депутати и я напуска през 1998 г. От този момент до 2011 г. е в коалиция с БСП, когато информацията прекъсва.

Съобразих се с указанията и написах електронно съобщение към администраторите на „Уикипедия“.  Тогава изчезнаха част от имената на починали социалдемократи и не щеш ли моя портрет, но линка и името ми във въпросната статия, дето той водеше останаха. После написах ново леко саркастично послание в смисъл, че съм сред живите свидетели на жизнения си път и смятам допълненията към него за фейк новина, като се опитах да изчистя линка. Оказа се невъзможно. Сега се шегувам как завинаги съм калесан да крася нечий сайт, понеже в развлекателната индустрия за възрастни отрицателни герои не са предвидени.

Мнозина ще кажат: “Да ти имам проблема! Ти знаеш ли какви истории прочетох в социалните мрежи?!“ И може би ще бъдат прави. Подбрах примера обаче нарочно, защото става въпрос за възгледи и история, а не за пари, сделки или приватизация, заради което в днешно време не само хейтърите мятат с ръка и заключават: “Този пък какво ми се прави на „света вода ненапита?!“

Ако обаче не желаете да ви доказват, че земята е плоска. Ако ви е досадно утре някой да ви убеждава, че древните елини са яздили кентаври, а други да се шегуват дали тези митични същества не са плод на фантазията на жените тогава. Ако не искате да разберете, че самия вие сте представен нейде като уникална камила с три гърбици или за братовчед на Луцифер. Трябва преди да повярвате и тиражирате поредната фалшива информация, оплетена в тайнствени намеци или оцветена с ярки компромати да проверите дали в нея има и капка истина. Та колкото и да прозвучи за някой ретроградно, освен да потърсите друг сайт, можете да разгърнете някоя книга. Там съществува опасност да се сблъскате с преднамерено мълчание по търсената тема, но поне провокиращата информация няма да е изчезнала след ден /блокирана или изтрита/ или да се е трансформирала в точно обратното на това, което е твърдял обикновено анонимния и автор. Иначе покриване с мълчание на неудобните си е стара практика.

Във времена, когато манипулацията постепенно се превръща в бизнес, а ярките случаи се търсят преднамерено с цел популярност и прекършване на конкуренцията, защитните сили на обществото сякаш избледняват. Историческата истина безскрупулно се подменя още при живи свидетели на събитията. Парите чертаят „правдата“. Силните се чувстват господари и се гордеят със съвършенството на изобретените подходи. Те постепенно превръщат някогашните робски вериги, оковаващи тялото, в доброволни окови, надянати на съзнанието на обикновените хора. В борбата с този вирус, инжектиран посредством безкритичната вяра има само един лек – познанието. Дали негова сила ще пребори поредната манипулационна пандемия, опряна на онези грехове, дето от векове са наречени смъртни, зависи от тези, които желаят да бъдат не част от масата, а мислещи и свободни същества.

Автор: Йордан Нихризов