Уча децата освен на танц и да преминават през предизвикателства, да се уважават взаимно и да обичат тялото си.
Със спектакъла „Вдъхновение“ на 19 май балетна школа „Адажио“ при НЧ „Зора-1860“ ще отбележи своя 10 годишен юбилей. Той може да бъде видян в 19 ч. на сцената на ДТ „Стефан Киров“. Входът е свободен.
Самата Наталия се занимава се с класически балет от пет годишна възраст. В четвърти клас е приета в „Националното училище за танцово изкуство“ – гр. София. След това завършва и балетна педагогика. 10 години танцува като балерина в Държавна опера – Стара Загора. Следващите 10 години се отдава на балетна школа „Адажио“. В момента преподава класически балет в Ямбол, Стара Загора и Сливен.
Преди по-малко от месец, по повод Международния ден на танца и на балета на 29 април, „Адажио“ бе част от впечатляващия балетен спектакъл „Палци по ноти“, заедно с балетна школа „Па де Кре“ – Стара Загора.
Школа „Адажио“ е носител на редица призове и награди от национални и международни фестивали и конкурси.
Наталия Хаджикостова обаче смята, че най-ценното за възпитаниците й е самото докосване до балета.
Ако трябва да опишете тези 10 години като танц, какъв би бил той?
Танцът, който разказва моята история – моите трудности, победи, сълзи, разочарования и удовлетвореност от постигнатото. Този танц трябва да съдържа лириката и драматизма на „Жизел“, любовта на „Ромео и Жулиета“, страстта на „Кармен“, мечтите и идеалите на „Дон Кихот“. Съвкупността от всички тези компоненти е моят танц.
Защо избрахте името „Вдъхновение“ за спектакъла? Колко деца участват в него? Какви са музикалните теми?
Защото за мен балетът винаги е бил вдъхновение. В спектакъла участват около 80 деца в 35 танца, както класически, така и характерни, публиката ще види и танци на различни народи.
Кой е Вашият пример в балета?
Всеки един преподавател е пример за мен. Всеки един от тях е дошъл в точното време и е оставил следа в мен. Уважавам и изпитвам респект към всеки един от тях, въпреки тяхната строгост и взискателност.
Красотата привлича децата към балета, но как реагират на труда, лишенията, травмите, защо остават?
Децата като малки не осъзнават трудностите на това изкуство, не подозират, че ги очаква непосилен труд и спартанска дисциплина и тогава идват лишенията, травмите и физическата болка. Остават най-издържливите и най-отдадените. Уча ги да преодоляват предизвикателствата, взаимно да се уважават, да обичат тялото си и да го поддържат. Говорим за това какво е полезно и кое е вредно за тях. Децата докоснали се до балета, винаги се отличават от останалите.
Когато учите някой друг, откриваш ли нови неща, нови детайли, които са Ви убягвали като балерина?
Танцът се усъвършенства непрекъснато. Навлизат дисциплини, като „Съвременните танцови техники“, които имат за цел да разширят познанията с нови танцови движения, композиции и хореографии. Така непрекъснато се обогатява двигателната и пластична лексика.
Когато танцувате, изглежда, че преодолявате гравитацията, какво стои зад тази лекота на балета, може ли всеки да се справи физически?
Гравитацията е сила, на която не можеш да се противопоставиш… Но балетът изглежда, че я преодолява, защото за него си готов на всички жертви, тогава вярваш, че летиш и наистина политаш…
Промениха ли се децата за 10 години, новите Ви възпитаници по-различни ли са от първите?
И да и не! Не, защото всички имат еднакви мечти. Колкото и да са различни, те виждат по един и същ начин красотата на балета. Да, защото някои от тях се лутат, сблъскват се с трудностите на това изкуство, нямат достатъчна мотивация и се отказват.
Колко деца са минали през школата за тези 10 години? Колко се занимават професионално с балет в момента?
Не зная точно колко деца съм обучавала за тези 10 години, но зная, че са много и от тях има такива, които се занимават професионално с балет.
Кой ви помага, кой друг стои зад кулисите на едно ваше представление?
Голяма подкрепа винаги получавам от ръководството на Община Сливен в лицето на кмета – г-н Стефан Радев, както и от г-жа Галина Георгиева – секретар на читалище „Зора – 1860“, но не на последно място от родителите на моите възпитаници.
Какво си пожелавате след 10 години?
Пожелавам си да съм здрава , за да имам сили да предавам вдъхновението си на децата избрали съвършенството, наречено балет.
Снимки: Facebook
