
Преди 124 години, на 6 март 1899г, немския химик Феликс Хофман получава официален патент за откритието си, станало известно като „Аспирин“. Той синтезира активното вещество на „Аспирин“ две години по-рано, търсейки по-ефикасно и поносимо антиревматично лекарство за баща си.
Аспиринът всъщност е ацетилсалициловата киселина, позната още с търговски наименования като ацетизал, ацетилин и мн. др. Лекарството от семейството на салицилатите. Успокоява болката, сваля високата температура, премахва възпалението при ревматични и други заболявания. Има противосъсирващо действие и се използва дългосрочно в ниски дози за предпазване от сърдечен удар и рак.
Дългосрочното приемане на аспирин в малки дози блокира необратимо производството на тромбоксан А2 в тромбоцитите, потискайки по този начин слепването на тромбоцитите. Това „разреждащо“ кръвта свойство го прави полезен за намаляване на вероятността от сърдечен удар. Медикаментът се произвежда за тази цел обикновено във формата на разтворими таблетки от 75 или 81 mg и се нарича понякога „аспирин за деца“. Веднага след остър сърдечен удар също се дават големи дози аспирин. Те могат да потиснат синтеза на протромбин и така да осъществят втори, различен противосъсирващ ефект. Съществуват данни за известно противотуморно действие.
Неясни, противоречиви са данните за повлияването на половите хормони от продължителен прием на ацетилсалицилова киселина. Някъде в САЩ го наричат „тестостерона на бедните“ и много младежи го приемат във високи дози, за да заякнат. Други проучвания (не достатъчно достоверни) показват, че тя намалява количеството на половите хормони.
Според официални данни около 7600 души загиват годишно от прием на НПВС и в частност – аспирин.
Всяка година се отчитат фатални случаи от предозиране на аспирин, но в повечето случаи употребата му е полезна.