“Кого ли боли нашата рана, когато ний помежду си не са потрудим да й намерим лекът? В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български…”
-из писмо от Хаджи Димитър до Панайот Хитов (5 март 1868 г.)
Така човекът и революционерът, който днес възприемаме повече като символ и паметник, в едно изречение казва всичко, което трябва да се направи за „народа български“. Думите му са особено ценни днес – „съгласие и постояннство.“
