На 22 февруари 1918 година умира Панайот Иванов Хитов – български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение.
Роден е през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява.
Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. В нея са Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864/1865-а, под въздействието на революционните идеи, Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.
На 28 април 1867 година Панайот Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Отправя се към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
След Освобождението Хитов участва в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 година събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. През 1890 година е избран за народен представител от Сливен в 6-ото Обикновено Народно събрание.
Панайот Хитов умира в Русе на 22 февруари 1918-а, на 87 години, и е погребан в градските гробища. 60 години по-късно тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците.
