Четири дни преди изборите ви припомням думите на един истински българин и държавник от преди 29 години – на д-р Петър Дертлиев: „И нека ние и вие – тук са повече хора, които дълго и дълго са пронизвани от партийна вярност, дълго и дълго са залагали живот, надежда и радост в партиите, нека всички ние си кажем така: безмерно обичам моята партия, но за България бих пожертвал и моята партия!“
Той бе свободен човек и предаде тази свобода и на партията си БСДП, вероятно заради това тя никога не влезе във властта.
Днес властта е цел номер едно. В политиката и на местно, и на национално ниво, кипят противопоставяне, кал, амбиции, злоупотреба с власт и пари, разделение между политици и хора. Нормално е недоверието у хората към всеки, който управлява или е кандидат за пост, нормално е и недоверието към мен, към нас…
Аз мога да кажа само едно. Всеки, който се ръководи от уважение, отговорност и обич към ближния, към родното място, към Родината е по-важен и по-силен от всички партийни структури. Идеите и отговорността не принадлежат на партия, а са лична и неприкосновена територия. И когато една партия злоупотреби с твоята неприкосновена територия, най-моралното е да не си част от нея. Такъв бе и моят избор – аз съм свободен човек, кореняк сливналия и наследствен социалист и ще продължавам да работя за града и за хората от Сливен. Извън БСП дори е по-успешно.
Петър Дертлиев: И нека пронизваните от партийна вярност си кажем: Безмерно обичам моята партия, но за България бих пожертвал и моята партия!
*Из речта на д-р Петър Дертлиев пред 7-то ВНС по повод кандидатурата му за президент (31 юли 1990 г.)
„Така реши съдбата, че моят живот изцяло е протекъл заедно с комунистическата партия – в приятелство, в единодействие, в противоборство. Много пъти бях наричан брат, имаше и други моменти – тежки и неприятни. През 1939 г. по време на пакта Молотов – Рибентроп бях наречен английски агент. Същите хора, които ме наричаха английски агент, през 1941 г. дойдоха при мен, прегърнаха ме и търсеха упование в моята вяра, в края на хитлеризма. В 1945 г. отново бях обруган по всички възможни начини…
И сега понякога чувам отглас от тях.
Но споменът за онова време на непоносимост, нетолерантност и често пъти непочтеност е покрит от един друг хубав спомен. В деня, когато аз станах един от знаменосците на опозицията против комунистите, получих една малка картичка, в която моят приятел и съкурсник Милчо Цонев, сега професор, ми писа: “Петре, съжалявам, че не си с нас. Но ти така мислиш и това е твое право”. Ако някой ден стигнем в тази страна към толерантност, към разбирателство, към истинска демокрация, тя се съчетава в тази малка фраза: “Ти така мислиш и това е твое право”…
Ще повярвате ли, ако ви кажа, че ще престана да бъда социалдемократ? Няма. Но аз мога с всичката си човешка честност да ви кажа: аз ще се мъча с всички човешки възможности да бъда обективен и справедлив….
Нека всеки да бъде в своя път, но да бъдем граждани и да обичаме България. И навънка, и вътре хората биха уважавали страшно много именно това, че хората с политическа култура, с взаимна толерантност могат да работят заедно…
България тепърва ще роди своите големи единни движения. Ще престане това многочислено сборище от 50-60-100 души от сто партии…
И нека ние и вие – тук са повече хора, които дълго и дълго са пронизвани от партийна вярност, дълго и дълго са залагали живот, надежда и радост в партиите, нека всички ние си кажем така: безмерно обичам моята партия, но за България бих пожертвал и моята партия!
Най-тежкият въпрос, и този път апелирам за единство, е националният въпрос. Не го ограничавам само в етническите трудности вътре в страната. Една трета от българския народ е съставен от емигранти…
Тук трябва да направим консенсус безапелационно, без сметки, без каквото и да е мислене за изгода. Това е първо: да свършим с този манталитет на нетолерантност, на нетърпимост. Защото той е днес, но той ще бъде и утре. Той е днес, когато мнозинство са от БСП. Но ако ние поощряваме този манталитет на нетолерантност, той ще рефлектира утре върху нас. И тогава ние ще имаме голяма трудност да се справяме със същия този манталитет…
Завършвам само с един призив. Да тръгнем по пътя на строителството на нова България. Нека историята ни запише като строители на нова, благополучна, богата, демократична и свободна родина.“
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
