ПРЕССЪОБЩЕНИЕТО: „С флекс бе отрязана най-високата фигура на Паметника на съветската армия – а именно размахаващата автомат ръка на съветски войник. Това се случи във вторник привечер, след като същата сутрин започна историческият демонтаж на паметника, известен още като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия).“
Колективното фейсбук съзнание днес се вълнува от отрязаната ръка на съветския войник. Разни агитки водят „смели“ битки „за“ и „против“ под закрилата на анонимността и фалшивите профили. Профани, изживяващи се като политици, се възползват от случая, за да трупат пиар дивидент пред привържениците си.
За мен отрязаната ръка е една алегория на ампутираното ни чувство за историчност. Историята, драги приятели, има свойството да се повтаря на цикли. Изгубиш ли познанието за миналото, губиш пътя към бъдещето. Оставаш в едно сляпо настояще, отдаден на празни занимания без стойност. Историята, хубава или лоша, е тъканта на националното самосъзнание. В историята се крие отговор на въпроса защо си такъв какъвто си. Да се срамуваш от историята, означава да се срамуваш от майка си и баща си, от корена, от който си пил живителни сокове, за да станеш човек. Да отричаш историята, означава да отричаш себе си и бъдещето на децата си. Не може да има надежда за бъдещето в поколение, което е откъснато от опита и мъдростта на миналото. Изтриеш ли паметта за грешките си, осъден си да ги повториш още много пъти…
Мразя да пиша клишета… Но се налага!
Неудобно ми е да обяснявам елементарни неща, които учехме в училище… Но се налага!
Ако приемем, че „елитът“ ни е главата на монумента български народ, то тази глава отдавна е отрязана и се валя в калта. Имала съм злощастието да наблюдавам отблизо някои политически процеси… Осакатяваща душата гледка! Ницше е казал: „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“ Ще перифразирам: „Ако твърде дълго се взираш в българския политически живот, смъртта ще се взре в теб.“ И тук не говоря за физическа смърт! Говоря за духовна смърт, която е още по- страшна, защото подвежда и малкото останали живи души към гибел. За жалост „водачи“ са ни хора, доброволно умъртвили всичко човешко у себе си. На върха се домогват хора, които са професионални предатели: предали са първо човешкото си достойнство, после семейството си, приятелите си, партията си. И ако вършеха тези предателства, за да реализират някакъв личен успех и просперитет, бих видяла логика в действията им, дори бих адвокатствала в тяхна защита, защото инстинктът за самосъхранение е базов и неотменна характеристика на всяко човешко същество… Но с глупостта и мерзките си предателства вредят първо на себе си и падат още по- ниско. Човек е обществено животно- той е силен, когато е заобиколен от своите си, когато е подкрепен от кръвта си, от корена си, когато зад гърба си има съратници…
Но ние режем и хвърляме… Режем и хвърляме история, партийна принадлежност, приятелства, семейства, за да се отдаваме на празен хедонизъм и убийствен индивидуализъм.
Режем и хвърляме днес паметници, утре себе си!
Мария Божкова https://www.facebook.com/maria.bojkova
