
Трети март е най-големият национален празник на България. На този ден е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяване на Руско-турската война, който ознаменува Освобождението на България.
В навечерието на празника ви представяме няколко малко известни, но любопитни факта за 3 март:
Санстефанският мирен договор всъщност е подписан на 19 февруари
На 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин започват преговорите по сключването на договора. На всеки от войниците са раздадени по 100 патрона и те са подготвени да навлязат в Цариград, в случай, че преговорите се провалят. В крайна сметка мирният договор е подписан на 19 февруари в цариградското предградие Сан Стефано.
През 1916 г. България преминава от нов към стар стил и сменя юлианския с григорианския календар. Това води до поправка от 13 дни. Затова днес отбелязваме този ден на 3 март.
Подписването на пакта е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II. Той се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г. На същата дата през 1861 г. император Александър II подписва декрета за отмяна на крепостното право. Това е и причината той да бъде наричан Цар Освободител, а не приноса му за Освобождението.
Разпоредбите от Сан Стефано са унищожени с подписването на Берлинския договор по време на конгрес без представител на България
Решенията на свикания в Берлин международен конгрес (1/13 юни-1/13 юли 1878 г.) вземат единствено шестте велики сили – Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът – княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.
Върх Шипка, където днес е Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола
Върхът е висок 1326 м. и е носел името Свети Никола до 1951 г., когато е преименуван на Столетов. Руският генерал Николай Столетов води Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци, изиграли важна роля в удържането на прохода. Героизмът им е от ключово значение за успешния край на войната.
Връх Столетов е преименуван на Шипка през 1977 г. Такъв връх обаче вече съществува и за да се избегне повторение в имената, на стария връх Шипка също се дава ново име – Малка Шипка.
В каква посока да гледа лъвът на паметника?
Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида, която представлява паметникът, трябвало да бъде поставен огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Румъния обаче изтълкувала посоката като опасно послание и териториални претенции от страна на България. В следствие на това е взето ново решение, лъвът да гледа на юг. Следва едновременна реакция от Гърция и Турция, които виждат в това опит за реванш от страна на българите за Ньойския договор.
Международният натиск принудил българското правителство да свали лъва от върха на паметника и да го постави над главния вход от северната страна с поглед на запад. Това обаче предизвикало официална нота от сръбския посланик, която гласяла: „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни“.
Така накрая било взето решение, лъвът да гледа на изток, от където са дошли освободителие.