Иманярите влизат в пещерите да търсят „жълто“, но накрая намират само жълтата носилка на „Пещерно спасяване“. Този черен хумор се чува от хората, които се спускат в подземни лабиринти и дупки, за да вадят пострадали или загубили живота си в търсене на митични съкровища, пише „24 часа“.
„Шегата вероятно е смешна само за стотината подготвени пещерни спасители у нас“, подхвърля Тодор Иванов от пещерен клуб „Стринава“ в Дряново. Преди седмица той вади от Манастирската пещера над Преображенския манастир мумифициран труп на иманяр, влязъл да търси злато там.
„Наш колега е влязъл да разгледа пещерата. Според данни на Федерацията по спелеология тя би трябвало да е хоризонтална галерия от 40-50 м и толкова. Обаче се оказа по-различно – един 3-метров праг, след това хоризонтала от 40-ина метра, втори праг и една малка зала в края. Открихме тялото на 100 метра от входа. Имаше инструменти за цял цех – чукове, секачи, лопатки, метални корита. Търсачите на съкровища пренебрегват риска, водени от мисълта за имане, а това е страшна сила“, казва Тодор.
Преди години иманяри от Горна Оряховица го намерили на работното му място в заведение в Дряново, за да искат информация за пещера с издялани символи на входа. Носели карта, но не знаели къде сред гори и скали е скрита.
Той категорично отказал да посочи локацията. Не дал карта на подземната галерия дори на човека, който отговарял за картотеката на пещерите в България (около 11 000 са известни – б.а.), защото съзнавал опасността.
Легендите за митичните жълтици на Вълчан войвода и поп Мартин най-често стимулират иманярските фантазии. Те търсят опитни пещерняци или водолази, за да извадят съкровището.
Тодор помни трагедията с водолаз от Варна, който през 2016 г. се гмурнал в пещера Големия извор край с. Кипилово и тялото му бе извадено едва след 130 дни.
„Бях част от спасителната акция. Негови приятели разказваха, че бил изключително добър водолаз, но в морето. Иманяри от Сливен го намерили и той казал на приятели: „Отивам, за малко време ще изкарам големи пари.“
Влиза в пещерата, но той не е подготвен за такива сифони. Бил съм в такива водолазни пещерни експедиции като логистика. Пуска се едно пилотно въже и ако стане нещо, по него се връщат.
В Кипилово е имало такова, но нещо се е случило – той или се е заблудил, влязъл е по-дълбоко и му е свършил кислородът, каквото и да е не е успял да излезе.
„Пещерата имала горен вход, който Вълчан войвода взривил заедно с поп Мартин, след като пуснали златото. Останал само долният вход, който се наводнява от извиращата вода“, това разказали местните от Кипилово на Тодор.
„Но няма такъв комин и такъв отвес. Пък и нали, като скрият нещо, после трябва да си го приберат“, обяснява логиката пещернякът.
Единственият изваден оцелял търсач на съкровища, за когото си спомня, е през 2011 г. в пещера до село Люляците, Габровско. „Това беше и най-тежко пострадалият, изваден жив и оцелял. Паднал през праг 15-17 м, бил е буквално натрошен. Колегите тръгнали на момента. Отиват и го вадят. Много рядко търсещите злато са сами. При инцидент останалите от иманярската група ги оставят. Всеки гледа да спаси себе си“, казва Тодор. Сигурен е, че и последният, открит в Манастирската пещера, е имал съзаклятници.
Тодор е от Дряново и е на 37 г., той е от хората, които не жалят сили и средства, за да спасят човешки живот. Само през 2023-а е участвал в две знакови операции в Турция. Първата е била след разрушителното земетресение, а втората – изключителната акция в пещерата Морджа.
