Куклените актьори в Сливен с добра новина в Деня на театъра – имаме номинация за ИКАР!

„Днес Куклен театър Сливен има двоен повод за празник! Освен Международен ден на театъра, днес бяха обявени и номинациите за награди Икар 2021 г. В категория „Постижения в кукленото изкуство“ номинация получи Любомир Желев за ролите му в спектакъла на Куклен театър Сливен „Кралят Елен“, реж. Бисерка Колевска.
Поздравяваме Любо и му стискаме палци!“ – това съобщиха днес, на Международния ден на театъра, сливенските куклени актьори.
Премиерата на спектакъла беше в края на октомври 2020 г. С нея сливенските куклени театрали отново показаха изключително ниво и съвременна интерпретация на класически творби. 

През 2020-та се навършиха точно три столетия от раждането на автора на „Кралят Елен“ – италианецът Карло Гоци. Много положителни оценки на критиците спечели постановката веднага след премиерата си.

„В своя прочит Бисерка Колевска, е избрал интересното решение да представи всичките единадесет роли от пиесата само чрез двама актьори. Историята в нея интерпретира сюжет от сферата на вълшебната приказка и в същото време разказва за обикновените човешки вълнения и копнежи. Случват се магични трансформации на хора в животни и на животни в хора. Вещи в кралски дворци оживяват, а крал и неговият първи министър разменят телата и душите си. Както и още много ефектни и зрелищни моменти, но акцентът, който авторът поставя е върху любовта, борбата между доброто и злото, разликата между привидното и същинското.“ – пише Александър Христов в пространна рецензия за списание „Кукларт“. 

Палаитрата от персонажи на Гоци е изиграна само от двама актьори – Любомир Желев и Георги Янев.

„Самите те правят представлението толкова ефектно. Успяват да покажат своите собствени качества отвъд режисьорската намеса. Любомир Желев и Георги Янев демонстрират способността си бързо да се адаптират към новите ситуации. Не похабяват излишно време, в което да пресъздадат различните персонажи. Те се превъплъщават в един образ, после спират да бъдат него, след което стават нещо трето и съвсем различно от предишните две. После се вливат в предишните си роли и веднага влизат в обувките им, сякаш никога не са излизали от тях. Впечатляващо е как при всяка подобна смяна, те преправят гласовете си и звучат като съвсем различни хора. Речта им е много отчетлива, имат правилна дикция, което допълнително увеличава качеството на сценичното им присъствие“, пише още Христов.